Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя само при наличието на установени от закона основания и при спазване на определени изисквания, някои от които са общи за всички основания, a други са различни за различните основания.
Заповедта за уволнение е законна, само ако е издадена и връчена в точно съответствие с всички изисквания на закона. В противен случаи тя е незаконна.
Работникът или служителят има право да оспори законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено.
Работодателят може да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. Това той може да стори и без искане от страна на работника или служителя, като прецени, че извършеното от него уволнение e незаконно. На практика това се случва много рядко.
Оспорването на заповедта за отмяна на незаконното уволнение пред съда се извършва чрез подаване на искова молба до съответния районен съд.
Исковата молба трябва да бъде подадена в срок от два месеца от датата на прекратяването на трудовото правоотношение.
По делото работникът или служителят не дължи съдебни и деловодни разноски. Ако е ангажирал адвокат, дължи само адвокатско възнаграждение.
По силата на чл.310 от ГПК искът за отмяна на уволнението се разглежда по правилата на бързото производство. В чл.344, ал. 4 от КТ е предвидено този иск да се разглежда от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба.
Ответник по иска за отмяна на незаконно уволнение е работодателят. По делото той е длъжен да докаже, че е спазил всички изисквания на закона за извършването на уволнението. Ако не докаже това, съдът признава уволнението за незаконно и го отменява.
Освен иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, работникът има право на още два други иска, свързани с уволнението. Тези искове са: за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Тези два иска са отделни от иска за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. Поради това, те трябва да бъдат предявени изрично със съответната искова молба.
При отмяна на заповедта за уволнение като незаконна съдът ще уважи и иска за възстановяване на предишната работа, освен ако трудовият договор е бил срочен и срокът вече е изтекъл.
Искът за обезщетение се уважава, ако след уволнението работникът или служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, или е постъпил на друга работа с по-ниско трудово възнаграждение. В първия случай обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение, a във втория – в размер на разликата между предишното и новото брутно трудово възнаграждение. Съгласно чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, и в двата случая обезщетението е за срок не повече от шест месеца.
При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.
Когато уволнението бъде признато за незаконно, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или служителя. Вписването се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ – от инспекцията по труда.
Времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно, се зачита за трудов и осигурителен стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа.
Статията е изготвена от