Прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие

Молбата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие от страна на работника или служителя може да бъде приета или не в 7 дневен срок от депозирането й. В случай, че работодателят не прекрати трудовия договор с работника или служителя в горепосочения срок, молбата не поражда правно действие и не може да служи като основание за прекратяване на трудовия договор на по-късен етап. Когато работникът или служителят отправи молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, може да добави текст в нея, който да гласи, че в случай че молбата не бъде приета, да се счита за отправено предизвестие. Така на практика се спестява време, тъй като не е необходимо да се чака 7 дневния срок, докато се разбере дали работодателят ще приеме предложението или не. Другите варианти за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя са посочени в чл. 326 от КТ - това е хипотеза, при която работникът или служителят подават предизвестие до работодателя, че желаят да прекратят трудовото си правоотношение. Тук следва да се отбележи, че страната, която не спази срока на предизвестието, дължи на другата обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на неспазеното предизвестие. Добре е да се има предвид, че правата за получаване на обезщетение от бюрото по труда при прекратяване на трудовия договор на някое от горепосочените основания са значително ограничени - виж чл. 54а и следващите от Кодекса за социално осигуряване.