ПРЕКРАЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА ИЛИ СУЖИТЕЛЯ ПОРАДИ НЕИЗПЛАЩАНЕ В СРОК НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ИЛИ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
В условията на настоящата икономическа криза често явление е работодателят да не изплаща в срок дължимото на работниците и служителите трудово възнаграждение. В такива случаи работникът или служителят има възможност както да търси трудовото си възнаграждение по съдебен ред, така и да прекрати трудовия договор без предизвестие, което му дава и някои допълнителни права.
Тези въпроси са уредени главно в чл.327,ал.1 т.2 от КТ (Кодекса на труда) и чл.221,ал.1 и 4 от КТ.
Съгласно чл.327,ал.1 т.2 от КТ работникът или служителят има право да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса на труда.
Това право работникът или служителят има при наличието едновременно на следните предпоставки:
1. Да се отнася за трудово възнаграждение или за обезщетение по Кодекса на труда.
Трудовото възнаграждение може да бъде както в парична, така и в натурална форма. То обхваща както основното, така и всички допълнителни възнаграждения.
2. Вземането на работника или служителя да е безспорно по основание и размер и да е изискуемо.
3. Работодателят да е забавил изплащането. Кодексът на труда не определя срок на забавянето. Поради това, достатъчно е плащането да не е извършено на датата, на която е трябвало то да бъде извършено.Не се изисква виновно поведение на работодателя. Достатъчно е обективно да е налице закъснение на плащането.
4. Неизплащането в срок на трудовото възнаграждение или на обезщетението да се отнася за цялата дължима сума към даден момент или за съществена част от нея. Неизплащането на незначителна част от дължимото не дава право на работника или служителя да прекрати трудовия договор без предизвестие.
5. Неизплащането да не се дължи на това, че работникът или служителят не се е явил да получи трудовото си възнаграждение или обезщетението.
6. Неизплащането да е по причина на работодателя. Например, поради липса на средства, поради бавна работа на лицата, които уреждат плащането, поради лоша организация на работата и др. Ако то се дължи на обстоятелства, които не зависят от работодателя, които правят плащането в срок невъзможно, работникът или служителят няма право да прекрати трудовия договор без предизвестие. Например, при закъснения, предизвикани от банковия институт, при непреодолими природни стихии и бедствия, прекъсване на съобщенията и др.
Кодексът на труда не изисква забавянето на изплащането да бъде многократно. Достатъчно е и еднократно забавяне.
Разбира се, работникът или служителят не е длъжен в случая по чл.327,ал.1 т.2 от КТ да прекрати договора. Той има възможност, без да го прекратява, да иска от работодателя да му изплати дължимото, включително и по съдебен ред.
Самото прекратяване се извършва с писмено заявление от работника или служителя, в което ясно трябва да се посочи, че работникът или служителят прекратява трудовия договор поради неизплащане в срок на трудовото възнаграждение или на обезщетението. Заявлението трябва да бъде връчено на работодателя, съответно в неговата канцелария. На втория екземпляр от заявлението трябва да се постави входящ номер и дата на връчването. От този момент трудовият договор е прекратен.
Въз основа на чл.221,ал.1 от КТ в случая работодателят дължи на работникът или служителят обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.
Статията е изготвена от
екипа на адвокатска кантора „Милованови” София
от адвокат проф. Кругер Милованов
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.