При прекратяване на трудовия договор от страна на работника поради неплащане или забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, работодателят дължи обезщетение по чл.221 от КТ в размер на брутното трудовот възнаграждение за срока на предизвестието.
При прекратяване на трудовия договор на това основание няма значение в чия полза е уговорено предизвестието, това би имало значение, ако в трудовия договор е включен срок за изпитване, който още не е изтекъл, и работникът иска да се възползва от разпоредбата на чл.71 от КТ и да прекрати трудовия договор без предизвестие.
Прекратяването на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ става единствено и само с волеизявление на работника, което трябва да достигне до работодателя (в този момент правоотношението е прекратено). Съгласие на работодателя не се изисква.