1. Ваучерите за храната се предоставят от работодателите отделно от трудовото възнаграждение, поради което неплащането им не е равнозначно на неплащане на трудово възнаграждение и не поражда право за работника да прекрати трудовия си договор по чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Следва да имате предвид, че дори основанието по чл.327, ал.1, т.2 от КТ да не съществува към момента на прекратяване на трудовия договор, т.е. да не е налице неплащане на трудово възнаграждение, с подаване на заявлението от служителя, трудовият договор се прекратява, а работодателят има право да претендира обезщетение за претърпените вреди от работника.
2. След прекратяване на трудовия договор от работника на горепосоченото основание, за работодателя няма определен срок, в който следва да заплати дължимите суми, тъй като те вече са станали изискуеми. При прекратяване на трудовия договор от работника поради неплащане на работни заплати, същият има право да получи освен дължимите и неизплатени трудови възнаграждения, и обезщетение по чл.221 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието. Имате възможност да предявите иск, с който работодателя да бъде осъден да заплати паричната стойност на дължимите и неизплатени ваучери за храна.