Статии
14.04.2012

Трудова злополука

Понятието трудова злополука е определено в чл.55 от КСО - Кодекса за социално осигуряване.

Според чл.55, ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка  работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,  трайно намалена работоспособност или смърт.

 Според чл.55, ал.2 от КСО, трудова е  и  злополуката, станала с осигурено по чл.4, ал. 1 и 2 КСО лице по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; или до мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; или до мястото за получаване на  възнаграждение.

 Във всички тези случаи злополуката се признава за трудова, дори и тя да е  настъпила поради небрежност на  осигуреното лице. Не се признава за трудова злополука само когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

 В Кодекса на труда се урежда имуществената отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука.

 Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

 Съгласно чл.200, ал.2 от КТ, работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каква и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

Работодателят отговаря както за имуществени, така и за неимуществени вреди.

 Имуществените вреди  са както направените разходи поради злополуката – за лечение, усилена храна, рехабилитация в специални заведения и пр., така и пропуснатата полза от неполучаване на трудово възнаграждение или получаването му в по-нисък размер.

 Неимуществените вреди се изразяват в болките и страданията на лицето от претърпяната злополука, а при смъртна трудова злополука – в болките и страданията на близките на пострадалия.

 Размерът на обезщетението за имуществени вреди се определя от действително направените разходи или от размера на пропуснатата полза.

 Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

 За целта съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства – тежестта на злополуката, силата и продължителността на болките и страданията, трудностите, които са създадени за пострадалия  в неговия бит, за неговото самообслужване и за контактите  му с други лица, изгледите за по-нататъшното развитие на последиците от злополуката,  и пр.

 Отношенията между пострадалия работник или служител, съответно между близките на пострадалия от смъртна трудова злополука и работодателя  могат да се уредят чрез преговори между тях, а ако такива не се осъществят или не се постигне споразумение – по съдебен ред.

 Исковете за тези обезщетения могат да се предявят пред съда в срок от три години от датата на злополуката.

 По тези дела не се дължат държавни такси и разноски по производството. Дължи се само възнаграждение на адвокат, ако такъв  бъде ангажиран. 



Статията е изготвена от

екипа на адвокатска кантора „Милованови” София
от адвокат проф. Кругер Милованов.


Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.