След като работодателят е подал заявление за признаване на станалата злополука за трудова до НОИ, може да следим какво е развитието на административното производство. Ако с разпореждането, злополуката не се признае за трудова, още на този етап е важно да защитите правата си, като обжалвате отказа по административен ред, в случай че има основание за това. Този първи етап е основополагащ за правото Ви да получите обезщетение по чл.200 от КТ, тъй като ако имате отказ за приемане на злополуката за трудова, предявеният в съда иск ще бъде отхвърлен. За да е налице трудова злополука, следва внезапно увреждане на здравето да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа. Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично (като инфаркт например), наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено с ТЕЛК и/или НЕЛК. Практиката на съдилищата приема, че такива заболявания могат да се определят за трудова злополука, но по-трудно се установява наличие на причинно-следствена връзка (например пренапрежение).
Ако има влязло в сила разпореждане за признаване на злополуката за трудова, възниква правото Ви на обезщетение. Размерът на обезщетението се определя по справедливост за всеки конкретен случай, съобразно претърпените болки и страдания, техния интензитет и продължителност. След като злополуката е призната за трудова, може да се предяви иск срещу работодателя, ако той не желае да заплати доброволно претендираното обезщетение, както и срещу застрахователя. Ако размерът на застраховката е по-малък, имате възможност да насочите иск за разликата срещу работодателя.