Наследяване, наследяване на дълг

12.12.2014

 

Наследяване
 
Съществуват два вида наследяване: по закон, когато законът указва реда на наследяване, и по завещание, когато това става на основата на волята на наследодателя, изразена в неговото завещание.
 
Какво се наследява 
 
Наследниците, които са приели наследството, наследяват съобразно дяловете, които получават, това, което наследодателят е притежавал приживе като съвкупност както от неговите права, така и задълженията му (неговите дългове)- чл.60 ал.1 от Закона за наследството.
 
Важно е наследникът да е наясно с обема на наследствената маса (правата и задълженията, които се наследяват) както и с действията, които може да предприеме, за приемане или отказване от наследството, тъй като може наследството да е обременено с дългове, които да са по-големи от правата, които е имал наследодателя и така приемането на наследството да е неизгодно за наследника.
 
Особена хипотеза: наследяване на дълг и недвижим имот
 
Когато наследникът няма жилище, а наследодателят е завещал едно единствено такова, което не е ипотекирано, несеквестируемостта на жилището се запазва и за наследника, независимо от размера на дълга. При това положение може за наследника да е по изгодно да наследи едно жилище, което е на по-малка стойност от размера на дълговете на наследодателя, но да има къде да живее.
 
Ненаследими права
 
Личните неимуществени права, които не влизат в масата на наследството са: вещно право на ползване по чл. 56 от ЗС, права по трудови договори (с изключение на дължими суми), издръжка, пенсия както и други подобни.
* правото да се получи обезщетение при трудова, битова, пътнотранспортна (ПТП) или друга злополука, възниква директно към наследниците и не е част от наследствената маса.
 
Откриване на наследство
 
Съгласно чл.1 от ЗН, наследството се открива със смъртта на наследодателя, в последното местожителство на умрелия, като от този момент възниква правото на наследяване. Правото на наследяване е потестативно право, упражняването на което се изисква волеизявление на лицето, в качеството му на наследник, чрез което да приеме наследството изрично или мълчаливо, или да го откаже
 
ВЪЗМОЖНОСТИ:
 
Откриването на наследството поражда правни възможности за наследниците, като те могат да се възползват от една от следните хипотези:
- да приемат наследството
   а. мълчаливо
   б. по опис по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН
   в. изрично в цялост
- да са откажат от наследството
- да приемат или откажат наследството, ако не са го сторили по искане на заинтересованите лица - чл.51 от ЗН
Няма определен срок за вземането на решение от наследниците какво да предприемат. До 1992г. в ЗН беше определен срок за приемане на завещанието, но с изм. ДВ. бр.60 от 24 Юли 1992г. , този срок отпадна.
 
Различните възможности за приемане на наследството могат да се реализират по определен ред.
 
Без оглед дали е наследство по закон или по завещание, наследникът може да направи приемане по различни начини. Веднъж приел наследството, наследникът не може да промени това свое действие като се оттегли или откаже от него. Приемането е ограничено и от чл 54 ал 1 от ЗН, който указва, че приемането не може да бъде направено под срок, условие или за част от наследството.
 
Мълчаливо приемане- това е най-честата хипотеза за наследяване. При нея липсва изрично действие за приемане на наследството и наследникът може да се счита за приел наследството, когато извършва действия, които той има право да извърши, единствено в качеството си наследник. Обикновените управителни действия не се считат за приемане.
Поради липса на изчерпателно изброени действия по мълчаливо приемане в ЗН, спрямо трайната съдебна практика определяме за такива при: извършване на разпореждане с наследствено имущество, предявяване на иск за делба, подаване декларация за облагане с данък върху наследство и др.
 
N.B.!!!При тази хипотеза наследниците отговарят в пълен обем за задълженията на наследодателя, дори и да надвишават обема на наследствената маса.
 
Приемане по опис е ред за наследяване, при който в три месечен преклузивен срок (който може да бъде удължен най-много с още три месеца) от откриване на наследството наследникът, чрез писмено заявление до районния съд, описва наследствената маса и я приема. При тази хипотеза наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство и ако дълговете на наследодателя са в по-висок размер, кредиторите не могат да търсят остатъка от дълга. Това е правна възможност на всички наследници, която обаче може да бъде упражнена от един или повече наследници.
Поради превантивния характер на наследяването по опис, законът задължава изрично изброените в чл. 61 ал.2 от ЗН субекти да приемат наследство само по този начин. Това са недееспособните, държавата и обществените организации. 
Приемането по опис се извършва по ред упоменат в чл. 49 от ЗН в съда с местна компетентност по откриване на наследството.
 
Изричното приемане представлява едностранно волеизявление, с което наследникът изразява желанието си да приеме включените в наследсвената маса права и задължения, отправено до районния съд. Заявлението се вписва в особена книга.
 
Отказ от наследство - най-често се прави от наследниците по икономически причини - когато от практическа гледна точка дълговете на наследодателя надвишават размера на завещаното. Отказът от наследство според ЗН се извършва по същия начин както е редът по приемането. Изискването е декларацията да изразява недвусмислено желанието на наследника да се откаже от полагащата му се част. Документът се вписва в специалната книга , като произвежда действие от момента на вписването. При наличие на сънаследници не е нужно да има съгласие на другите наследници. Не може да се направи отказ при положение, че наследството вече е прието независимо по кой начин. Както приемането, така и отказът трябва да е безусловен - не може да е частично, точно за определена част, под условие или в полза на определено лице. При отказ от наследство се увеличават дяловете на останалите наследници.
 
Отказът от наследство не е безспорен. В чл. 56 ал.1 от ЗН е указано, че кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Срокът за предявяване на този иск е едногодишен от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. Целта на този текст е да се защитят интересите на кредиторите, при положение че наследникът нарочно се откаже от наследство с цел то да бъде наследено то другите наследници като така увреди кредиторите си.
 
При липса на приемане или изричен отказ от страна наследника по искане на всеки заинтересован кредитор районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1.
 
Процесуалният ред за производство по откриване на наследство е указан в чл. 449 до чл. 455 включително от ГПК.
 
Заключение:
 
Преценката относно най-подходящото действие по приемане или отказ от наследство, следва да се прави за всеки конкретен случай и за всеки наследник поотделно. Трябва да се внимава изключително много с избора, защото изборът е окончателен и необратим. В резултат на незнание или невнимание, наследникът може вместо да получи очакваното увеличение на имуществото си, да се сдобие със задължения, които да трябва да изплаща като свои. 
 
 
Статията е изготвена от
екипа на адвокатска кантора „Милованови” София
под редакцията на адв. Г. Вълев
 
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.