Статии
16.02.2018

Обезщетение при трудова злополука

За да разберете коя злополука е трудова и кой носи отговорност при злополуката може да прочетете статията ни "Трудова злополука".

Какви са стъпките за обявяване на една злополука за трудова сме посочили в статията ни "Какво да предприемете при трудова злополука?".

 

В настоящата статия ще се фокусираме върху това кой може да претендира обезщетението при трудова злополука и в какъв размер.

 

I. Обезщетение при трудова злополука има право да претендира и получи пострадалият. Когато лицето е починало, вследствие на злополуката, право на обезщетение имат неговите наследници. Това са най-често деца и преживелият съпруг. Обезщетение за претърпяната трудова злополука може да се иска и от лице, което е живяло на съпружески начала с починалия, както и от деца, които не са били осиновени, но са били част от домакинството - примерно деца от предходен брак, които са припознавали починалия работник или служител като свой родител. Такива случаи имаме най-често при малолетни деца, които са отгледани от пострадалото лице вместо от биологичния си родител.

II. Правото за претенция срещу работодателя за претърпяната трудова злополука възниква от момента на признаването на злополуката за трудова. Трябва да отбележим, че без да бъде призната една злополука за трудова по съответния ред, описан в статията Какво да предприемете при трудова злополука?, не може да се претендира обезщетение за трудова злополука.

III. Размерът на дължимото се обезщетение при трудова злополука зависи от причинените имуществени и неимуществени вреди. Важно е да се отбележи, че обезщетението, което се полага на пострадалия за временна нетрудоспособност (отпуск по болест), няма отношение относно размера на дължимото се обезщетение за претърпените имуществени или неимуществени вреди.

- Имуществените вреди, това са вредите, които работникът или служителят е претърпял вследствие на лечението, което е следвало да проведе, във връзка със станалата трудова злополука. В тях се включват разходи по оперативни намеса и консумативи, лекарства, разходи за подпомагащи оздравителния период средства, рехабилитация и терапии.

- Неимуществените вреди са претърпените болки и страдания, които пострадалият е претърпял, вследствие на инцидента. Те могат да бъдат временни болки и страдания - такива за възстановителния период и такива, които да имат постоянен характер - при трайно увреждане на здравето. В зависимост от продължителността на възстановителния период, интензитета на болката, степента на пълно възстановяване, възрастта на пострадалия, както и при трайни увреждания на здравето, нивото на намалена трудоспособност на пострадалия, се дължи справедлив размер на обезщетение от страна на работодателя. Този размер не е посочен в абсолютни стойности, но с оглед съдебната практика, опитен адвокат по трудово право, би могъл да очертае реалистичен обем на подобно обезщетение. Това е много важно, тъй като е възможно работодателят да се съгласи да изплати справедливо обезщетение, без да се минава през съд, от друга страна предявяването на неоправдано високи имуществени претенции срещу работодател и при последвало тяхно отхвърляне, това може да доведе до значителни разноски в съдебния процес, които да бъдат възложени на пострадалия/неговите наследници, след заплащането на които да се намали дължимото обезщетение.

IV. Споразумение с работодателя при трудова злополука - съветваме пострадалия работник или служител, който желае да избегне съдебни дела да не подписва споразумение с работодателя си относно обезщетяване при станала трудова злополука, преди същото да бъде прегледано от специалист по трудово право. С подобно споразумение може да се възпрепятства възможността по-късно да се търси по-голям размер на обезщетение. Също така може размерът на предлаганото обезщетение да е несправедлив спрямо размерите, които се присъждат от съда при въпросните увреждания. Подобно споразумение не следва да се подписва по същите аргументи и със застраховател на работодателя.

V. Как да гарантираме интересите си при трудова злополука. Относно малки предприятия, в които е настъпила трудова злополука, работникът или служителят следва да знае, че отговаря единствено предприятието, а не неговият собственик. Много често са ни задавали въпроса защо собственикът на дадена фирма има имущество, но работникът не може да получи дължимото му се - това е така, тъй като дружеството, което е работодател отговаря с имуществото си, а не с имуществото на неговия собственик. При това положение ако има съмнение, че фирмата може да бъде източена и това да препятства работникът да получи дължимото му се обезщетение, следва да се помисли за възможност да бъде обезпечено вземането му, преди да се предяви иска, за да бъде сигурно, че при евентуален съдебен процес интересите на пострадалия ще бъдат гарантирани.

VI. Обезщетение от застраховател. Много често при трудова злополука работникът е застрахован. Често обаче лимитите на застраховката не покриват действително причинените вреди. Тук работникът или служителят трябва да знае, че отговорността на застрахователя е акцесорна (второстепенна) спрямо отговорността на работодателя и че размерът на дължимото се обезщетение по застраховка от страна на застрахователя не ограничава отговорността на работодателя до този лимит. Пример - при смъртна трудова злополука застрахователят изплаща 50 хил лева, но пострадалите могат да претендират по-висока сума от работодателя до пълния справедлив размер.

VII. Обезщетение от трети лица. Когато трудовата злополуката е станала по обичайния път към работното място претенциите на пострадалия могат да бъдат насочени освен към работодателя и към виновния за злополуката. Така участието на работник или служител в ПТП по пътя за работа също е трудова злополука, но предвид възможността да се ангажира отговорност по застраховка “Гражданска отговорност”, то често това е по удачният вариант. Сходна ситуация имаме и при падане на работника, поради непочистени тротоари, когато отговаря общината или пък при инцидент с необезопасен строителен обект, когато отговорност носи собственикът на обекта.

 

При трудова злополука, която е свързана със значително увреждане на здравето, Ви съветваме да се консултирате със специалист по трудово право, за да сте сигурни, че правата Ви ще бъдат защитени по най-добрия възможен начин.

 

Статията е изготвена от

адвокат Георги Вълев

адвокатска кантора “Милованови”, София

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.