Статии
01.08.2013

Отказ за изплащане на застрахователно обезщетение

Какво представлява договорът за застраховка:

Физическите и юридическите лица могат да сключват Договори за застраховка със Застраховател, с което рискът от увреждане на техните интереси преминава върху Застрахователя срещу заплащането на застрахователна премия. Сключването на някои от застрахователните договори е задължително – Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиста, други са по желание – Имуществена застраховка, Застраховка „Каско“, Застраховка срещу кражба на движими вещи, Застраховка живот.

Отказ за изплащане на застрахователно обезщетение

Обикновено застрахователните договори се сключват при Общите условия, поставени от Застрахователя, които Застрахованият подписва без да се запознае подробна с тях. Така Застрахованият се съгласява с множество клаузи. Често при настъпване на Застрахователно събитие Застрахователят мотивира отказ за изплащане на Застрахователно обезщетение и при най-малкото нарушаване на Общите условия от Застрахования.

Много от Застрахованите приемат отказа на Застрахователя за основателен, тъй като те действително не са изпълнили някое от условията посочени в договора за застраховка или в общите условия и не търсят правата си.

Кодексът за застраховането е нормативният акт, който регулира застрахователната дейност. В него императивно са дадени случаите, при които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователна претенция и често застрахователите мотивират отказа си с неправилно тълкуване на Кодекса за застраховане или въз основа на текстове от общите условия, които противоречат на Кодекса на застраховане.

Как по-добре да защитите интересите при някои случаи, когато е отказано застрахователно обезщетение:

1.        Неспазване на задължение за съобщаване за настъпило Застрахователно събитие в срок - В чл. 206 от КЗ са дадени срокове, в които следва Застрахованият да уведоми Застрахователя за настъпване на Застрахователното събитие. Обикновено просрочването мотивира отказ. При тълкуването на текста на закона обаче съдебната практика не потвърждава това становище. Застрахователят може да откаже изплащане на щета на основание пропуснат срок само когато пропускането на срока е станало с цел да се възпрепятства установяването на обстоятелствата, при които е настъпило събитието или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от Застрахователят. Това подлежи на доказване в случай на съдебен спор.

Съгласно Кодекса за застраховане – чл. 208 Застрахователното обезщетение следва да бъде изплатено до 15 дни от момента, в който Застрахованият е уведомил Застрахователя за настъпване на застрахователното събитие.

Пример от практика: В решение на СРС  се приема, че предявеният иск от Застрахования срещу отказ от плащане на застрахователно обезщетение (повреждане на лек автомобил) от Застраховател е основателен, въпреки че е налице нарушение на Общите условия към договора – застрахованият не е уведомил незабавно компетентните органи. Уведомяването на органите на МВР е направено повече от 10 дни след настъпване на застрахователното събитие.

2.      Занижаване на оценката на щетите от Застрахователя – оценителите, които изчисляват какво обезщетение следва да Ви се изплати обикновено го определят по абсолютния минимум, който би Ви се полагал. Трябва да внимавате с предложения за подписване на споразумение, че срещу получаването на дадена сума няма да имате повече претенции, тъй като така може да получите значително по-малка от полагащата Ви се сума, която да компенсира в много малка степен претърпените от Вас имуществени или неимуществени вреди.

Пример от практика: С решение на СГС се присъжда сумата от 3000 лева за претърпени болки и страдания при катастрофа с мотор, а предложението на Застрахователя преди дело е да изплати сумата от 100 лева.

3.      Отказ въз основа на становище на експерти или вещи лица, които са провели разследване от страна на Застрахователя – Не трябва да се забравя, че тези лица са финансово зависими и са пряко заинтересовани да Ви бъде отказана застрахователната претенция. Те често прехвърлят вината за настъпилото застрахователно събитие върху Застрахования, като цитират някоя от точките в общите условия, която е нарушена. За всеки отделен случай следва да се прецени дали отразените в отказа обстоятелства действително са така, правилно ли е отразена причинно-следствената връзка и неизпълнението на задължение, заложено в Договор за застраховане или в Общите условия може ли да се прецени като съществено.

Пример от практика: В решение на СГС се приема, че становището на Застрахователя (въз основа на заключение, изготвено от експерти от застрахователната компания) е неправилно и няма виновно съпричиняване на настъпилите щети от Застрахования и съответно застрахователното обезщетение следва да се изплати.

4.      Неспазване на други изискване от общите условия. Ако поради невнимание, незнание или друга причина не спазите някоя от точките в Общите условия, това не значи задължително, че нямате право на застрахователно обезщетение. Подписаните от Вас в Застрахователния договор условия са изготвени от Застрахователя и често противоречат на Кодекса за застраховане. Съдът е органът, който може да даде тълкувание на договора за застраховка, общите условие и може да прецени основателността на отказа. Като основен критерий в съдебната практика се определя увеличаването на риска за застрахователя.

Пример от практика: В решение на СГС се приема, че липсата на заснемане на застрахования автомобил не е основание за отказ на Застрахователя да изплати обезщетение при настъпване на Застрахователно събитие – тотална щета.

 

Като заключение ще кажем, че Застрахователят много често разчита на неинформираността и неопитността на Застрахования, прилагайки различни похвати за да избегне плащане на дължимото изцяло или в пълен размер. Често единственият път на Застрахования да получи справедливо обезщетение за претърпените вреди е да потърси правата си пред съд. Трябва обаче да се направи правилна преценка дали претенцията е основателна и Застрахованият да бъде запознат с рисковете при евентуална загуба на съдебния процес и разноските, които би следвало да плати в този случай.


Статията е изготвена от
екипа на адвокатска кантора „Милованови” София
под редакцията на адвокат Милованова.
 

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.