При сключена застраховка “КАСКО” на МПС и настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение.
Застрахователно събитие имаме, когато увредата представлява покрит застрахователен риск. Така при застраховка КАСКО само срещу кражба, паркощетата не представлява застрахователно събитие. Подробно кое събитие представлява покрит риск сме посочили тук - Покрити рискове при застраховка “КАСКО”
След завеждане на претенцията (щетата), застрахователят се произнася мотивирано по основателността на застрахователната претенция и размера й - чл. 108 от Кодекса за застраховането.
В случай на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят може да го мотивира единствено с изчерпателно посочените основания в чл.408 от КЗ, а именно:
- Лице, което има право на обезщетение, умишлено е причинило събитието.
- При умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице.
- При неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
- В други случаи, предвидени със закон.
При отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал.1 или 2 от КТ застрахователят често се позовава на предположения, а не на факти. Това е недопустимо и при евентуален съдебен процес съдът би отменил подобен отказ.
Примери: В писмо до застрахования, застрахователят посочва, че според него застрахования или лицето, което управлява застрахования автомобил, умишлено са причинили събитието, без никакви доказателства за това. Подобно твърдение не може да се предполага, а следва да се докаже от застрахователя. Често отказите се мотивират още по-общо - че обявените факти “не кореспондира с истината" или “е налице несъответствие между декларираните данни относно фактите, при които е настъпило събитието, и действително установеното при проверките”, без каквато и да е конкретика.
Най-често използваното основание за отказ е неизпълнение на задължение по застрахователния договор - чл. 408, ал.1, т.3 КЗ. С приложението на това основание застрахователите злоупотребяват.
За да е налице основание по чл. 408, ал.1, т.3 КЗ трябва да съществуват обективно и заедно следните предпоставки:
- Неизпълнение на задължение, предвидено в закона или договора.
- Задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя.
- Неизпълнението да е довело до възникване на застрахователното събитие.
При внимателен прочит ясно се вижда, че не всяко неизпълнение може да бъде основание за отказ за плащане. Ще се спрем на някои от най-честите хипотези:
Отказ, поради неизпълнение на задължение по договора, което е отложило влизането му в сила.
Пример 1: За влизането в сила на застраховка “КАСКО” е предвидено извършване на оглед и заснемане. Ако то не е извършено, застрахователят отказва, защото договорът не бил влязъл в сила.
Според съдебната практика: неизпълнението на предвидено в застрахователния договор изискване за представяне на автомобила за оглед и заснемане, само по себе си не се отразява на влизането в сила на застрахователния договор по имуществена застраховка „КАСКО“. След като цялата дължима премия или първата вноска от нея, при разсрочено плащане, са надлежно платени и приети от застрахователя, то договорът е влязъл в сила и се дължи плащане.
Пример 2: Изискване за оборудването на автомобила с аларма или имобилайзер, едва след което договорът за застраховка “КАСКО” влизал в сила.
Според съдебната пракитка: Липсата на аларма или имобилайзер не може да бъде самостоятелно основание за отказ. Застрахователният договор е влязъл в сила, а изискването за оборудване с аларма или имобилайзер има характер на задължение към застрахования. Поради това, неизпълнението на същото следва да се преценява дали е значително с оглед интереса на застрахователя, както и дали е довело до възникване на събитието.
Отказ, поради неизпълнение на задължение по договора, което е съществено с оглед настъпване на застрахователния риск.
Застрахователят не може предварително да определя кое неизпълнение на определено задължение на застрахования, е значително и обосновава отказ. Липсва законово основание причинната връзка между настъпването на събитието и неизпълнението да се предполага. Тази причинна връзка е винаги предмет на доказване и може да бъде оспорена в евентуален съдебен процес.
Пример 1: Оставянето на “малък талон” вътре в колата, не е основание за пълен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение при кражба. Това е така, понеже липсва причинна връзка между оставянето на документите в колата и кражбата. Все пак, подобно поведение се санкционира, тъй като проявената небрежност е затруднила извършването на оперативно-издирвателната дейност на контролните органи и е допринесла за окончателната липса на имуществото. Ето защо съдебната практика приема, че оставянето на “малък талон” в колата не е основание за пълен отказ за плащане, но обуславя намаляването на обезщетението с 50%. NB: Изгубването или кражбата на свидетелството за регистрация, наложило съответно издаването на дубликат на същото, също не представлява обстоятелство, причинило или способствало настъпването на застрахователното събитие.
Пример 2: При настъпило ПТП, неуведомяването на контролните органи /КАТ/ може да се счита в определени случаи като неизпълнение на застрахователния договор. При ПТП, когато между участниците няма съгласие за обстоятелствата при които е настъпила катастрофата, неуведомяването на КАТ може да обоснове пълен отказ, тъй като не е изпълнено задължението за запазване на имуществото при настъпило събитие и установяване на причините му. В други случаи обаче неуводмяването на КАТ няма не може да бъде основание за отказ - при щети, настъпили в паркирано състояние, при самокатастрофиране, когато МПС може да продължи движение на собствен ход, т.е. във всички ситуации в които контролните органи нямат задължение нито да посещават местопроизшествието, нито да издават документи.
Отказ поради предположение, че водачът е бил употребил алкохол.
При ПТП застрахователят не може да предполага, че напускането на местопроизшествието представлява съзнателно отклоняване от проверката за алкохол и да мотивира отказ на това основание. Употребата на алкохол подлежи на доказване, а не на предположение.
Голяма част от отказите на застрахователите са незаконни. Използва се незнанието на потребителите и ниското доверие на обществото в съдебната система, за да не се изплащат дължими обезщетения или същото да бъде в занижен размер. Съдебните решения обаче са предсказуеми и ние имаме доверие в съда. Ето защо съветваме клиентите си да се обърнат към специалист по застрахователно право, винаги когато считат, че правата им по имуществена застраховка са нарушени.
Статията е изготвена от
адвокат Боян Лимберов
под редакцията на адвокат Георги Вълев
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.