В практиката се поставя въпросът кой договор е ТРУДОВ и кой ГРАЖДАНСКИ. Някои работодатели сключват с работника или служителя договор, който наричат с различни наименования – “Граждански договор”, “Договор за поръчка“, „Договор за изработка” или др. подобни. По този начин се стремят да прикрият едно трудово правоотношение. Така тези работодателят заобикаля защитата, която Кодекса на труда дава на работника или служителя по отношение на трудовите му права. Със сключване на договор, който е определен от работодателя като „граждански“, значително се уврежда интересите на работника или служителя по отношение на трудовото му възнаграждение, работното време, правото на почивки и отпуски, безопасността на труда, признаване на изработеното време за трудов и осигурителен стаж, обезщетения при трудова злополука и професионално заболяване и най-същественото – закрилата при прекратяване на трудовия договор.
Как да се прецени дали такъв договор е граждански или трудов?
Преди всичко трябва да се има предвид, че характерът на договора се определя не от неговото наименование, а от неговото съдържание, от правата и задълженията, които се установяват с него.
За да бъде един договор трудов е необходимо той на отговаря на следните изисквания:
1.С него да е уговорено за каква работа (длъжност) е сключен.
2.Да е уговорено мястото на работа.
3.Да е уговорено трудовото възнаграждение.
Тези уговорки трябва да бъдат изразени в писмена форма. Писмената форма е установена в Кодекса на труда е изискване за действителността на договора. Не е ли налице писмен договор, той не се признава за трудов договор, което означава че работникът по никой въпрос не се ползва от закрилата, която Кодекса на труда установява за работниците или служителите.
От казаното относно съдържанието на трудовия договор се вижда, че по трудовия договор работникът или служителят се задължава да предостави на работодателя своята работна сила за изпълнение на уговорената работа на уговореното място на работа срещу което има право на уговореното трудово възнаграждение.
За разлика от трудовия договор, по гражданските договори няма задължение на лицето да предоставя работната си сила, а има задължение да се предостави определен резултат от труда, който задължително е пряко обвързан със заплащането. По трудовия договор работодателя дължи заплата на работника или служителя независимо от това дали използва изцяло работната му сила по време на работния ден.
Изискването за предоставянето на работната сила на работодателя води до необходимостта работникът или служителят да работи, като спазва определена трудова дисциплина. Това означава, че работникът е подчинен на работодателя относно това кога, къде, какво и как да работи. Обратно при гражданските договори изпълнителят сам решава кога, къде, какво и как да работи като единствено от значение е да постигне определен резултат и да го предаде на другата страна по договора.
В определени от Кодекса на труда случаи работникът или служителят отговаря пред работодателя по правилата на ограничената имуществена отговорност, в останалите случаи отговоря в пълен размер. За гражданските договори ограничената имуществена отговорност по Кодекса на труда е неприложима.
Признаване на Гражданския договор за Трудов.
В случай че с даден работник или служител е сключен договор, който е наименован като „граждански”, а съдържанието му отговаря на трудов договор, работникът има интерес да се изясни и при необходимост да се установи по административен път или със съдебно решение, че договорът е трудов, а не граждански. Само така работникът или служителят ще има закрилата, която трудовото законодателство е установило в посочените по-горе отношения.
1. Когато трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя все още не е прекратено, работникът или служителят може да сезира Инспекция по труда на основание чл. 405а от Кодекса на труда. В този случай следва да бъде извършена проверка и органите на Инспекция по труда могат да обявят съществуването на едно трудово правоотношение.
2. В случай че договорът, въз основа на който работникът или служителят претендира, че е налично действително трудово правоотношение вече е прекратен, то тогава може да се сезира съдът и иск за обявяване на един граждански договор за прикрит трудов.
Статията е изготвена от