Статии
27.03.2020

Кога работодателят може да плаща 50% от трудовото възнаграждение

На 24.03.2020г. беше публикуван приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Не бяха приети текстовете, които предвиждаха, че работодатели, за които е налице забрана да се допускат служители до затворения обект, ще заплащат 50 % от трудовото възнаграждение на служителите си.

Въпреки, че промяна в горния смисъл беше лансирана, отхвърлянето на предложението не следва да стряска работодателите. Становището на кантората ни е, че не е нужно да се предвижда изричен такъв текст, тъй като тази уредба вече съществува в закона.

Първа възможност работодателя да заплаща 50% трудовото възнаграждение на служителите:

Чл.218 КТ предвижда, че когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

При това положение, такова обезщетение от 50% от заплатата се дължи само на служителите които работят в затворените обекти - увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях.

В тази хипотеза работодателят не разполага с работната сила на работниците, но в същото време и не следва да се грижи за тях и не носи рисковете за тяхната работа, примерно от трудова злополука.

В случай, че заплащането на 50% от възнаграждението на работниците е непосилно, то работодателят вероятно следва да помисли за това по какъв начин може да съкрати част от персонала. Тук сме дали отговор на този въпрос: Съкращаване на персонал поради епидемия от коронавирус COVID 19

Втора възможност работодателя да заплаща 50% трудовото възнаграждение на служителите:

В случай, че работата от разстояние не е възможна или е икономически необоснована, възможно е да се въведе непълно работно време, за да се ограничат загубите на предприятието – чл.138а, ал.2 КТ. В тази хипотеза работното време от 8-часов работен ден, може да се намали от работодателя едностранно със заповед до 4-часов. Намаляване на работното време може да бъде най-много за период от 3 месеца годишно. По този начин работодателят би могъл да оптимизира разходите за заплати и в същото време да използва труда на работниците си.

Подобна хипотеза е приложима за обектите, които имат значително намалял оборот, но не попадат в ситуацията на “възпрепятстване” достъпа на служителите. 

 

Статията е изготвена от

адвокат Боян Лимберов и адвокат Георги Вълев

адвокатска кантора “Милованови”, София

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.