Статии
15.04.2013

Възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение

Какво представлява заповедното производство? 

Институтът на „Заповедното производство” се регламентира с въведените промени в гражданското съдопроизводство от 01.03.2008г.– Глава тридесет и седма, чл.410 – чл.425 от действащия ГПК. По същността си това производство не е исково – то започва по инициатива на кредитора, длъжникът не се призовава и делото се гледа в закрито съдебно заседание, без присъствието на страните. С това производство се улеснява възможността на кредитора при едно безспорно вземане да се съкрати дългата искова процедура. 

След като не участвам в производството, не се ли нарушава правото ми на защита? 

Особеността на производството се извежда от това, че за разлика от исковото производство, тук съществуването на вземането се доказва само формално, въз основа на документите, с които разполага кредиторът, без съдът да изследва основателността на претенцията. Съдът постановява разпореждане, въз основа на което се издава заповед за изпълнение на парично задължение, когато заявлението и приложените документи към него са изрядни от външна страна, без да се дава възможност на длъжника да представи доказателства или да защити позицията си. Това се прави с цел процесуална икономия и бързина на производството. Правото на защита на длъжника обаче не се нарушава, тъй като в случаи че той има възражения спрямо предявеното към него вземане от страна на кредитора, може да възрази в законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение

Какво да предприема след като получа заповед за изпълнение и как да се защитя като длъжник? 

Първото, което следва да предприемете, когато получите заповед за изпълнение на парично задължение е да прецените дали реално дължите претендираното от кредитора или не. Ако дължите въпросното вземане, но въпреки това възразите, често ефектът е само заплащането на допълнителни съдебни разноски, адвокатски хонорари и лихви. В случай, че претенцията на кредитора е неоснователна следва да подадете възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение в двуседмичен срок от получаването й. 

Действие на възражението срещу заповед за изпълнение на парично задължение. 

В случаите, когато заповедното производство се развива по чл.410 от ГПК, длъжникът следва да получи документите по заповедното производство от съдебен призовкар. Тогава може да се защити срещу действията на кредитора като депозира ВЪЗРАЖЕНИЕ срещу заповедта за изпълнение в канцеларията на съответния районен съд в определения  за това от закона двуседмичен срок от датата на получаване на документите. Възражението следва да е по образец. 

В случаите когато кредиторът разполага с документ, попадащ в хипотезите на чл. 417 от ГПК заповедното производство се развива по различен ред. Предвидено е заедно със заповедта за незабавно  изпълнение на парично задължение, съдът да издаде и Изпълнителен лист за вземането на кредитора. Целта на тази хипотеза в закона е да се улесни събирането на вземанията, за които Кредиторът разполага с документи, които се ползва с висока степен на обществено доверие и гарантират в голяма степен основателността на претенцията. В този случай длъжникът не се уведомява от съда за  издаването на Заповедта за незабавно изпълнение. Той разбира за нея едва чрез връчване й с поканата за доброволно изпълнение от съответния частен или държавен съдебен изпълнител. В този случай от момента на връчването длъжникът може да възрази с възражение по образец, което се подава до канцеларията на съответния районен съд.

Когато производството е по чл. 410 и 417 ал. 1 т. 9 възражението на длъжника спира принудителното изпълнение по заповедта за изпълнение на парично задължение. В хипотезите на  чл. 417 ал. 1 т. 1-8 от ГПК възражението на длъжника не спира принудителното изпълнение. И в двата случая в случай, че бъде депозирано Възражение, съдът дава едномесечен срок на кредитора да докаже исковата си претенция, а на длъжника да се защити като участва в редовно исково производство. Специфично е, че когато се възразява срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ал. 1 т. 9 (виж статиите свързани с Записа на заповед) от ГПК длъжникът следва да уведоми частния или държавния съдебен изпълнител за Възражението си, за да бъде спряно изпълнителното производство. 

Заповедта за изпълнение на парично задължение не може да се обжалва, освен в частта за разноските - чл.413 от ГПК. В случаите, че длъжникът не е съгласен с останалата част от заповедта следва да подаде Възражение по чл. 414 от ГПК в указания двуседмичен срок.  

Извънреден способ за защита срещу влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение. 

В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:

1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;

2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ;

3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;

4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. 

Едновременно с възражението си пред въззивния съд, той би могъл да упражни и правата си по чл. 413, ал.1 и чл.419 ал.1 от ГПК, а именно да обжалва заповедта в частта за разноските, както и да обжалва съдебното разпореждане, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение с частна жалба. И тук, за да се приеме възражението от съда, длъжникът следва да има постоянен адрес или седалище на територията на страната, както и самото възражение да не противоречи на закона и добрите нрави – общите изисквания за заявлението по чл.410 от ГПК. В противен случай, заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист следва да се обезсилят служебно. 

Една особена хипотеза, предоставяща възможност да длъжника да оспори вземането си по исков път намира приложение, когато са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които той не би могъл да се снабди в същия срок. Срокът за това е тримесечен от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който той би могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяването на вземането. Преценката дали едно обстоятелство е новооткрито или не, неговото  значение за делото, както и невъзможността на длъжника да се снабди с него в законния срок, се преценяват от съда отделно във всеки конкретен случай.


Статията е изготвена от

екипа на адвокатска кантора „Милованови” София
под редакцията на адвокат Милованова.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.