Застраховка "Гражданска отговорност" - рискове, отговорност и претенции

10.03.2018

Какво представлява застраховка “Гражданска отговорност”?

Най-познатата ни застраховка “Гражданска отговорност” е задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на шофьорите. Застраховка гражданска отговорност обаче може да бъде сключена и при много други обстоятелства, когато е необходимо да бъде ограничена отговорността на едно физическо или юридическо лице. При сключване на застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят поема на собствен риск определен обем от отговорността на застрахования към трети лица, срещу което получава заплащане, наричано премия. Такава застраховка се сключва от една страна, за да се гарантира интереса на третите лица, които да бъдат сигурни, че евентуални вреди към тях ще бъдат компенсирани, от друга страна се гарантира и интересите на застрахования.

 

Какви рискове покрива застраховка “Гражданска отговорност”?

Покритите рискове по застраховката са свързани с различните типове застраховки “Гражданска отговорност”. 

Най-често срещаният вид застраховка “Гражданска отговорност” е задължителната застраховка на автомобилистите, която покрива рисковете, свързани с настъпване на пътно-транспортно произшествие. 

Застраховка “Професионална отговорност” е вид на застраховка ГО, при която се застрахова едно лице, срещу евентуални последици от негови грешки в работата му. Подобни застраховки имат адвокати, лекари, нотариуси и др.

Може да се застрахова отговорността на работодателя за трудова злополука, като за определени видове дейности, законът предвижда задължително сключване на такава застраховка. 

В обобщение, може да се застрахова всеки вид гражданска отговорност. Законът не предвижда ограничения в този смисъл.

 

Изключва ли се отговорността на застрахования чрез сключването на договора за застраховка “Гражданска отговорност”? 

Застрахованият продължава да отговаря към третото лице. Третото лице обаче има възможност, да насочи претенцията си за обезщетение или към застрахования или директно към застрахователя или към друго отговорно лице. 

Най-често третото пострадало лице насочва претенцията си към застрахователя, тъй като застрахователите са задължени да са финансово обезпечени, съразмерно рисковете, които са поели.

Ако претенцията се насочи към застрахования, то той следва да обезщети увредения. Платеното на увреденото лице застрахованият може да търси обратно от застрахователя. Застрахования има право да получи платените суми, доколкото застрахователното събитие е покрито от застраховката, както и ако застрахования е изправна страна. Ако застрахованият е причинил вреди, които са по-големи от лимита на отговорността му, той отговаря за тях самостоятелно.

 

Кога може да се счита застрахованият за изправна страна по застраховка “Гражданска отговорност”?

Задълженията на застрахования се уреждат от закона и от договора за застраховка. В общия случай е необходимо застрахованият да е бил добросъвестен, да не е причинил вредите, за които се търси обезщетение умишлено или при груба небрежност и да е спазвал правилата, които са уредени от закон или договор.

В случай не неизпълнение на задължение по застрахователен договор е важно да се посочи, че не всяко неизпълнение на задължение може да обоснове отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение. Общият принцип се намира в чл. 51, ал.2 от ЗЗД, където е посочено, че ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Това възражение се използва най-често от застрахователите и в практиката се нарича “съпричиняване”. Повече може да прочетете в статията ни: Отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

 

Как се получава обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”?

Застрахователното обезщетение се изплаща от застрахователя директно на увреденото лице при спазване на условията на чл. 380 от КЗ. Увреденото лице трябва да представи на застрахователя писмена претенция в свободна форма, както и банкова сметка, по която да му бъде изплатена сумата. Към писмената претенция следва да се приложат всички документи, които доказват претенцията по основание и размер. 

Същото важи и по отношение на претенции от застрахованото лице, което е платило на трето увредено лице. В този случай следва да се представи допълнително и документ за извършеното плащане към третото лице. Буквалният прочит на чл. 435 КЗ създава неяснота дали застрахователят следва първо да одобри с плащането към третото лице. Това обаче би противоречило на смисъла на закона и въпросът очаква да се разреши от съдебната практика.

 

Статията е изготвена от

адвокат Боян Лимберов

адвокатска кантора "Милованови", София

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.