Когато в предприятието или по обичайния път на работник или служител към или от работното място се случи злополука, то същата може да бъде призната за трудова по съответния ред и съответно да се търси отговорност на работодателя от страна на работника за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
I. Признаване на злополуката за трудова.
В статията ни Какво да предприемете при трудова злополука? подробно е описана процедурата по признаване на една злополука за трудова. Най-важното в това производство, по отношение на работодателя, е при провеждане на разследването и постановяване на разпореждането за признаване на злополуката, да бъде посочено кои точно са уврежданията, причинени на работника, вследствие на злополуката. Установяването на причинно-следствената връзка между станалата злополука и нанесените вреди на здравето на работника или служителя може да се определя само в това административно производство. Случва се работникът да е имал други съпътстващи заболявания преди злополуката, които по-късно да претендира, че са провокирани от трудовата злополука. Ако същите са посочени като причинени от трудовата злополука в разпореждането и работодателят не се възпротиви, то по-късно това не би могло да бъде поправено. Така едно падане може да предизвика мозъчно сътресение, но работникът може да претендира, че има и херния на дисковете, която всъщност да е вследствие на общо заболяване; при при едно падане и нараняване на крака, да се заявят като травми от злополуката предишни счупвания, скъсвания на връзки или пък други увреди на ставната мобилност. Много важно е при съмнение в твърдяната увреда и настъпилата злополука, работодателят да защити интересите си още на този етап.
II. Отговорност на работодателя при призната трудова злополука.
След признаването на злополуката за работодателя възниква задължение да обезщети имуществените вреди и претърпените болки и страдания на работника или служителя или при смърт на неговите наследници. Тук ако има конструктивен диалог, може да се постигне споразумение за справедливо обезщетение, без да се стига до съдебен процес, повече може да прочетете в статията ни Обезщетение при трудова злополука. Ако бъдат предявени искове в съда от страна на работника ли служителя/неговите наследници, работодателят може да направи възражения за съпричиняване на злополуката от страна на работника или служителя, когато поведението на работника е довело до настъпване на злополуката. Такива има когато не са спазвани правилата за безопасност в предприятието - не е използвана необходимата и предоставена от работодателя екипировка, без да е проведено необходимото обучение за работа с дадена машина; работникът е започнал да работи по свое решение; работникът е бил в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения - преуморен, поради обстоятелства, независещи от работодателя, под въздействието на алкохол или наркотични вещества, което следва да бъде установено по съответния начин или пък работникът или служителят сам е причинил злополуката, било за да търси обезщетение по-късно или защото например е бил в депресивно състояние.
При определяне на дължимия размер на обезщетение при трудова злополука в един съдебен процес, когато се докаже съпричиняване от страна на работника, съдът първо посочва справедливото обезщетение, след което го редуцира със степента на съпричиняване от страна на работника, като е възможно да се приеме че има и пълно съпричиняване - приемно когато работникът, поради явяването му в пияно състояние, е пострадал при работа с металорежещи машини.
III. Право на регрес на работодателя.
1. Работодателят има право на регрес при изплащане на обезщетение за трудова злополука най-често срещу застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”, който е отказал да изплати дължимото се застрахователно обезщетение или го е изплатил в занижени размери. Подробно за този проблем може да прочетете в статията ни Отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Претенцията срещу застрахователя следва да бъде предявена в отделно производство, като застрахователят може да бъде привлечен като подпомагаща страна в спора относно претендираното обезщетение от страна на работника или служителя, като така съдебното решение ще го обвързва по отношение на размера на дължимото се обезщетение.
2. Когато работодателят е предоставил работната сила на работника на негов подизпълнител и вследствие на нарушение на законодателството от страна на подизпълнителя е настъпила злополуката работодателят може да търси отговорност от него за претърпените вреди.
3. Когато злополуката е причинена вследствие на ПТП за злополуката отговаря както работодателя така и виновният водач на МПС и неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”, а ако шофьорът не може да бъде намерен или няма сключена застраховка “Гражданска отговорност”, може да бъде търсена отговорност от Гаранционния фонд. Отговорните може да бъдат привлечени в процеса срещу работодателя като трети подпомагащи лица след което да се предяви срещу тях регрес. Повече за застраховка "Гражданска отговорност" може да прочетете в статията ни Кой и защо сключва застраховка “Гражданска отговорност”.
4. При трудови злополуки, които са настъпили по обичайния път на работника или служителя към или от предприятието може да има и други виновни. Най-чест пример са травматичните увреждани, вследствие на падане на работника, поради неравност по тротоара, непочистване на снега, падане на висулки или снежна маса от покрива на сграда. Тогава за злополуката отговаря освен работодателят и отговорната институция, която е следвало да почисти пътя, да обезопаси сградата и т.н. Това може да бъде и съответната етажна собственост или пък строител, който не е обезопасил даден обект, покрай който е минавало лицето.
5. Трудова злополука може да бъде и непозволено увреждане на работника причинено от нападател, ухапване от куче и други подобни. В този случай отговорност за злополуката освен работодателя ще носи и виновното лице. В случай, че злополуката е вследствие на безстопанствено животно - примерно ухапване от улично куче, може да се ангажира отговорността на общината, която следва да се грижи за безопасността на гражданите.
Заключение:
При трудова злополука с работник или служител, съветваме работодателите да защитят правата си още от момента на започване на производството по признаване на злополуката за трудова. В противен случай може да се изгуби възможността да бъдат защитени интересите им, което да доведе до плащане на значителни обезщетения, които не се следват.
Статията е изготвена от
адвокат Георги Вълев
адвокатска кантора “Милованови”, София
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.