Може ли служителят да прекрати трудовия договор поради продължаване на образованието си в редовна форма, ако към момента на сключване на договора вече е бил студент?

04.03.2016

Вашият въпрос:

Здравейте! Наета съм на трудов договор по чл.67, ал.1, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ с 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя и с 30 дни писмено предизвестие. От горните коментари, разбрах, че дори и да дам едномесечно предизвестие за напускане в изпитателен срок,работодателят има право да прекрати договора без да дължи неустойки и т.н. Но в този изпитателен срок имам и обучение, което трябва да бъде заплатено от мен ако договорът се прекрати. Това, което не ми става ясно, е дали дължа и неустойка за това обучение ако работодателят прекрати договора, а не аз? Имам и още един въпрос: Уча редовно в университет и в КТ по чл.327 в ал.6 пише, че трудовият договор може да се прекрати от работника или служителя без предизвестие когато "продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура". Въпреки че по време на подписване на ТД съм със студентските права, мога ли да прекратя ТД без предизвестие и без да дължа обезщетение в размер на една брутна заплата на работодателя по този чл.327 ал.6? Благодаря предварително.

Нашият отговор:

Ако работодателят Ви прекрати договора по собствена воля на основание срока за изпитване, то вие няма да дължите обезщетение. Спорен е въпросът, ако правоотношението се прекрати поради виновно поведение на работника - например дисциплинарно уволнение. В останалите случаи се прилага чл. 232 КТ. По втория ви въпрос няма единна практика на съда, но в основни линии продължаването на обучението следва да настъпи в последствие след пораждането на трудовото правоотношение, а не по време на изпълнението на трудовия договор. Следва да имате предвид, че упражняването на правото на прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие следва да не е злоупотреба като например умишлено прекратяване с цел да се избегне дисциплинарно производство. Във всички други случаи правоотношението се счита прекратено независимо дали е налице основанието - чл. 335, ал.2, т.3 КТ. Ако не е налице основанието, то работодателят има иск за вреди, претърпени в следствие на незаконното напускане. Но това е изключително рядка хипотеза.