Статии
18.03.2020

Законови промени за работа в извънредно положение и епидемия от COVID-19

актуална към 18.03.2020 14:30 ч.

Обстановката в страната

На 18.03.2020г. се гласува Закон за мерките по време на извънредното положение. В него се въвеждат изменения в Кодекса на труда, които пряко засягат бизнеса, с оглед извънредното положение, обявено в страната. Промените са приети на първо четене с мнозинство.

Кое е най-важното от промените?

Със закона се затварят увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях. На ресторанти и заведенията за бързо обслужване се разрешават доставки на адрес при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания. Това са пряко засегнатите работодатели.

Останалите работодатели, които обаче косвено са засегнати, поради спадане на оборота, могат да продължат работа, отново при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания. В това число попадат дейности на фабрики, офиси, магазини и много други, на които се крепи икономиката в страната.

С промените:

  • Забрана да се допускат работници или служители до затворените със заповед на държавен орган обекти.
  • Дава се възможност на работодателите, незасегнати пряко от затварянето на обекти, временно да спрат работата на предприятие или негово звено, по тяхна преценка.

Какво следва от това

  • За пряко засегнатите работодатели промените означава забрана да се допускат служители до затворения обект. Никаква работа не може да се възлага там. Предвид обаче, че обекта е затворен със заповед на държавен орган работодателят ще плаща 50% от трудовото възнаграждение, но не по-малко от 75% от минималната работна заплата.
  • Косвено засегнатиге работодателите сами ще могат да преценят дали да спрат работа и по този начин вероятно ще могат да се ползват от бъдещи мерки за подкрепа на бизнеса. През това време, ако работодателят не предприеме адекватни мерки, ще се дължи пълният размер на трудовото възнаграждение.

Възможностите за бизнеса:

За всички работодатели, засегнати от мерките – поради затваряне на обект или спадане на оборот, най-добрата мярка е да възложат принудително ползване на платен годишен отпуск – чл.173а КТ. Служителите, които нямат платен отпуск, може да бъдат пуснати в неплатен, в случай че са съгласни.

Ако няма възможност за отпуски, работодателят ако е възможно е длъжен да въведе работа от дома на служителя  - чл.120б КТ.

В случай, че работата от разстояние не е възможна или е икономически необоснована, възможно е да се въведе непълно работно време, за да се ограничат загубите на предприятието – чл.138а, ал.2 КТ. В тази хипотеза работното време от 8-часов работен ден, може да се промени на 4-часов. Така поне разходите за заплати могат да спаднат наполовина.

Всички тези възможности се упражняват от работодателя, като се издаде писмена заповед, която трябва да се връчи на служителите.

Неяснотата около финансовата подкрепа за бизнеса:

Засегнатите от икономическите последици на ограничителните мерки работодатели ще могат да кандидатстват за помощ от държавата – министърът на финансите Владислав Горанов обяви, че ще се поемат от държавата 60% от заплатата на работници, които се налага да бъдат съкратени заради затруднения на бизнеса покрай ограничителните мерки заради коронавируса. 

Около това изявление има неясноти -  какво точно ще се случи и как ще се определя кой какво да получи, тъй като елементарна сметка показва, че в случаите, когато обектите са затворени поради заповед на държавен орган, работодателят ще дължи 50% от работната заплата на работниците, а когато се “налага” да бъдат съкратени работници, държавата ще поема 60% от възнаграждението им за определен период, което икономически е с 10% по изгодно за работодателя.

Засега такава помощ не е предвидена в нормативен акт. Когато имаме яснота за критериите, по които ще се отпускат въпросните 60% и срока на помощта ще актуализираме статията.

 

Статията е изготвена от

адвокат Боян Лимберов и адвокат Георги Вълев

адвокатска кантора “Милованови”, София

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.