Статии
15.03.2020

Работа при извънредно положение и епидемия от COVID-19

актуална към 15.03.2020 19:00 ч.

Обстановката в страната

Със Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването преустановяват се посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях. На ресторанти и заведенията за бързо обслужване се разрешават доставки на адрес при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания. Всички други търговски дейности, продължават да функционират по досегашния ред при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания.

Заповедта ограничава посещенията в обекти, извършващи само изрично посочените дейности. За останалите отрасли, ограничения няма, но е задължително да се спазват стриктни хигиенни мерки.

Към 15.03.2020г. е под съмнение дали обекти, с дейност различна от тази на хранителни магазини, аптеки, бензиностанции, банки и застрахователи, изобщо могат да работят с клиенти.

Към настоящия момент нормативна пречка няма, но това може да се промени. 

Следва ли да се допускат служители до търговските обекти? 

Въпросът е спорен. Кантората ни още на 13.03.2020г. е подала до Министъра на здравеопазването искане за тълкуване на заповедта, за това следва ли да се допускат служители до обектите, които поради ограниченията не могат да осъществяват търговската си дейност, и ако да, то каква работа да се възлага на работниците. Все още очакваме произнасяне на властите.

Работодателят носи рисковете от спиране на търговската дейност било поради възпрепятстване на служителите да се явят на работните си места, било поради престой, и последиците от това, като например липса на приходи за плащане на заплати. Негово задължение е и да осигурява работа и да ги обезщети.

С промените на първоначалната заповед, се позволи на ресторантите да извършват доставки до адрес, но това означава, че служител следва да сготви храната, която се доставя, поради което служители явно е допустимо да работят въпреки общата забрана.

Същият принцип би могъл да се приложи и за останалите обекти, доколкото може на служителите да се възложи работа, несвързана с работа с клиенти – например да се проведат инвентаризации, да се изчистят обектите, да се направи ремонт и тн.

Не става ясно какво следва да направи работодателят, който няма каква работа да възложи на своите служители, тъй като търговският му обект не работи?

Въпросът следва да бъде изяснен спешно, тъй като той има отношение към това има ли пречка служителите да се явяват на работа, каква работа може да се възлага и по какъв начин следва да се определи дължимото възнаграждение от работодателя.

Как да постъпи работодателят?

Най-разумната мярка е на служители, които работят пряко с клиенти, да се възложи принудително ползване на платен годишен отпуск, по реда на чл.173, ал.4 КТ. Това трябва да стане при продължаване на престоя повече от 5 работни дни, което неминуемо ще се случи. 

Това трябва да бъдат служителите, чиято дейност е пряко засегната от забраната, посочена в заповедта на здравния министър. Ако е възможно дейността на служителя да продължи дистанционно, това решение е неприложимо.

От наши клиенти разбираме, че когато служителите нямат неизползван платен годишен отпуск, излизат в неплатен, което обаче не може да се случи без съгласието на работника или служителя.

Каква работа може да се възлага при престой?

Ограничителните мерки обосновават състояние на престой за предприятията.

Работодателят може при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.

Друга работа, може да бъде всякаква дейност, стига тя да се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.

 

Обезщетение при бедствие по чл. 218 от КТ или при престой по чл. 267 от КТ?

След произнасяне от страна на властите по отношение на възможността служителите да бъдат допускани до работа, възможни са две хипотези:

1. Ако се забрани допускането на служители до затворените търговски обектите, то тогава е налице нормативна пречка те да работят. В тази хипотеза, работодателите ще плащат само половината трудово възнаграждение – чл.218 КТ, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

2. Недопускането на служители до работните им места би ограничило възможността на работодателите да извършват каквато и да е дейност в обектите. Ето защо, по-вероятният сценарии е служителите да могат да бъдат допускани до работните си места, като се спазват стриктни мерки за хигиена. В тази хипотеза, макар и при нулев оборот от обекта, работодателите ще понесат пълната тежест от това и ще трябва да заплащат пълния размер на работната заплата – чл.267, ал.1 КТ.

Подробно можете да се запознаете с трудовоправните проблеми на създалата се ситуация в копие от молбата ни до Министъра на здравеопазването.

Надяваме се на бързо произнасяне на властите, поради което ще държим клиентите си в течение и ще актуализираме статията с всяка промяна в страната до отмяна на епидемията.

Очакваме да се гласуват правила, с които да се помогне на засегнатите от мерките работодатели, като държавата вероятно ще ги подпомогне с 60% от работната заплата на служителите им за един месец, но нямаме все още окончателно решение.

 

Статията е изготвена от

адвокат Боян Лимберов и адвокат Георги Вълев

адвокатска кантора “Милованови”, София

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.