Статии
01.04.2013

Запис на заповед - изпълнително основание, сравнение с договор за заем

Какво следва да се съобрази при пристъпване към изпълнение? 

Пристъпването към изпълнение на задължението по записа на заповед се обуславя в зависимост от това дали има определен падеж или не.

- Ако в текста на записа на заповед е посочен падеж, то заплащането на паричната сума следва да се извърши на посочената дата. Ако длъжникът не изпълни, след тази дата изпада в забава, а задължението вече е станало изискуемо, т.е. допустимо е да се пристъпи към принудително изпълнение – кредиторът може да потърси правата си по реда на Глава тридесет и седма от действащия ГПК, чл. 410-чл.425 „Заповедно производство” или по общия исков ред.

- Ако в текста на записа на заповед не е посочен падеж, е необходимо записът на заповед да се предяви на длъжника. Най-често в практиката това става чрез изпращане на нотариална покана, в която се кани издателят на записа на заповед да се яви в нотариалната кантора в определен ден и час, за да му бъде предявен записът на заповед. При неявяване на лицето се съставя протокол, с което се счита за предявен за плащане, тоест падежът на записа на заповед се счита за настъпил.

 

Как се удовлетворява вземането по записа на заповед по реда на чл. 417 от ГПК – Заповедно производство?

В Глава тридесет и седма от редакцията на действащия ГПК – чл.410 – чл. 425, е регламентирана правната възможност за издаване на заповед за изпълнение, респ. незабавно изпълнение въз основа на изчерпателно посочени в ГПК документи, сред които и менителничните ефекти – чл.417, ал.1, т.9. 

При неизпълнение от страна на длъжника по записа на заповед, кредиторът би могъл да депозира в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение, като приложи и менителничния ефект, с който разполага. От изключителна важност е да се съобрази, че законодателят предоставя на длъжника възможност да обжалва разпореждането на съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на длъжника, като обжалването спира изпълнението, тъй като записът на заповед е извън хипотезите, уредени в чл.417, т. 1-8 от ГПК –а именно в т.9 на чл.417 от ГПК.

 

 Относно схващането за абстрактния характер на записа на заповед според действащата съдебна практика. 

Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка при чисто теоретичното му разглеждане. Поради това, основанието за плащане е елемент, който следва да е изключен от съдържанието му и при наличието му се променя вида на документа. Тъй като каузата е вън от съдържанието,  кредиторът разполага с правото да събере вземането на основание самата ценна книга, позовавайки се директно на менителничния ефект.

 В практиката на съдилищата обаче се прави разлика между липсата на посочено основание в самата ценна книга и отсъствието на такова основание въобще.

 С оглед възможността за направата на менителнични възражения в съдебния процес, абстрактният характер на записа на заповед не следва да се абсолютизира. Издателят на записа на заповед може да възрази в хода на съдебния процес за липса на правно основание, на което е издаден записът на заповед. Такова възражение би породило необходимостта от изследване на каузалността на облигационното задължение. Това е така, защото макар и абстрактни сделки, менителничните ефекти се издават във връзка с или по повод на каузални отношения между издателя и поемателя и нямат самостоятелен характер. В тази насока е преобладаващата част от съдебната практика на ВКС на РБ, обективирана в постановленията на съда, а именно: Решение № 149/05.11.2011г. по т.д. № 49/2010г. на ВКС и Решение № 173/12.01.2011г. по т.д. № 901/2009г. на ВКС; Решение № 247 от 8.12.2010 г. на ВтАС по в. т. д. № 13/2010г., както и Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, докладчик съдията Кръстьо Яначков относно производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед.

 Задължение на кредитора - поемател по ефекта да ангажира доказателства относно фактите, от които вземането произтича, се поражда, само ако длъжникът – издател  е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга. 


Договор за заем с нотариална заверка или запис на заповед? 

За да могат да се съпоставят двата документа, сме изготвили следната сравнителна таблица, с оглед практическото приложение, юридическия характер и правни особености на двата документа: 

 

Договор за заем

(Особености при нотариална заверка на подписите)

Запис на заповед

Правна същност

- двустранен или едностранен договор, винаги е двустранна и реална сделка - (предаването на вещта е част от фактическия състав)

- възмездна или безвъзмездна сделка, когато е сключена по ЗЗД и задължително възмездна, когато е сключена по ТЗ,

- неформална, формата е за доказване, като заем за сума над 5 хил лв не може да се доказва със свидетели, освен когато е между роднини

 

- едностранна сделка, няма нужда от приемане от лицето, в полза на което възникват облигационните права

 

- абстрактна сделка – основанието,  на което се поема задължението не може да се инкорпорира в документа

- формална – формата е изискване за действителност, спрямо императивно изброените в ТЗ реквизити

 

Изпълнителни основания, съобразно формата

Когато договорът за заем е с нотариална заверка на подписите е годно изпълнително основание по чл. 410 от ГПК във връзка с чл. 417  т. 3 от ГПК, като в случая възражението по чл. 414 от ГПК на длъжника не спира принудителното изпълнение.

Записът на заповед е изпълнително основание по чл. чл. 410 от ГПК във връзка с чл. 417 т. 9 от ГПК, като в случая възражението по чл. 414 от ГПК на длъжника спира принудителното изпълнение.

Особености

- Може да бъде доказан със свидетели в определените в закона случаи

- Формата е за доказване, а не за действителност

- Основанието за плащането е част от самия договор

- Не може да се доказва със свидетели

 

- Формата е за действителност

 

- Основанието за плащането следва да е извън договора

 


Статията е изготвена от

екипа на адвокатска кантора „Милованови” София
под редакцията на адвокат Милованова.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.