Статии
01.04.2013

Запис на заповед - обща характеристика

Какво представлява записът на заповед? 

Записът на заповед е ценна книга, която материализира едностранно волеизявление, с което едно лице - издател - се задължава да заплати определена парична сума на друго лице - ремитент или поемател на записа на заповед.

По същността си, записът на заповед е документ, писмено обещание на длъжника, че ще заплати безусловно определена сума. Условие за изплащане на сумата би променило същността на документа.

 

Каква е целта на издаване на запис на заповед? 

Целите на записа на заповед са следните: 

- в практиката записът на заповед се е наложил като форма на обезпечаване на дадена сделка, чрез която форма ремитентът цели да гарантира и улесни удовлетворяването на претенцията си;

- дава възможност за опростяване на взаимоотношенията в бизнеса и скъсява съдебните дела и разноски при евентуално търсене на вземането по съдебен път;

- издаването на запис на заповед е евтин и удачен начин кредиторът да се сдобие с документ за дадено вземане - не е нужна и нотариална заверка на подписа на длъжника, достатъчно е единствено подписът да бъде собственоръчно поставен от издателя;

 

Какво трябва да е съдържанието на записа на заповед? 

За да е налице валиден запис на заповед е необходимо да е спазена пунктуално изискуемата от закона форма. В текста на записа на заповед следва да бъдат включени всички реквизити по смисъла на чл. 535 oт ТЗ, а именно: 

1. наименованието "запис на заповед" в заглавието и в текста на документа на езика, на който е написан, като според Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005г. по тълк. д. № 1/2004г. ОСТК на ВКС, докладчик съдия Кръстьо Яначков думите „запис на заповед“ в текста на документа трябва да са в логическа връзка с останалата част от съдържанието на документа

2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;

3. падеж;

4. място на плащането;

5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;

6. дата и място на издаването;

7. подпис на издателя.

 

Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4 на чл.536 от ТЗ:

Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.

Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.

Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.

Ако липсва някой от другите елементи, посочени в чл. 535 от ТЗ, издаденият документ не може да се счита за валиден запис на заповед. В този смисъл е и константната практика на съдилищата в страната - Решение № 229 от 23.05.2012 г. по т.д. № 342/2012 г. на Апелативен съд – Пловдив; Решение от 26.06.2012 г. по гр. д. № 8821/2011 г. на Софийски градски съд; Определение № 392 от 18.05.2012 г. по т. д. № 989/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.

 

Кой може да издаде запис на заповед? 

Издателят на записа на заповед е длъжникът, който се задължава безусловно да заплати на кредитора определена парична сума. Той трябва да е физическо лице, навършило поне 18 години, да е дееспособен и да не е поставен под запрещение или юридическо лице, представлявано от своите органи, по смисъла на Търговския закон. Съставя се задължително в писмена форма и се издава само в 1 екземпляр, който остава за кредитора – този, в чиято полза е издадена заповедта. Възможно е и е допустимо да бъде включено лице, което да е съдлъжник или поръчител по един запис на заповед.


Статията е изготвена от

екипа на адвокатска кантора „Милованови” София
под редакцията на адвокат Милованова.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.