Погасителна давност по предсрочно изискуем ипотечен кредит

28.09.2017

Вашият въпрос:

На 02.09.2008 изтеглихме ипотечен кредит за покупка на имот, с тази дата е и първата ни ипотека върху него - за 138000 €. Поради промени в работата ни, съответно големи затруднения и оттам неплащане и натрупани вноски, на 23.01.2012 ни направиха втора ипотека - за 45000€, като едновременно с това подписахме анекс, че всички просрочени задължения до момента се прехвърлят като главница по кредита и сумата му става 183 000 €. На 10.02.2012 е преустановено редовно плащане по кредита според банката. Реално сме спрели да плащаме преди това - може би около м.05.2011. На 23.07.2013 са ни изпратени нотариални покани от банката на неактуален постоянен адрес, че ако не платим доброволно, кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем; поканите не са получавани от нас; На 20.09.2013 - банката си е обявила кредита за предсрочно изискуем; На 13.11.2013 - кредитът е прехвърлен счетоводно в банката като предсрочно изискуем; На 14.11.2013 - банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение; На 19.11.2013 - издадена е заповед за незабавно изпълнение; През м.12.2013 - получихме заповедта за изпълнение и беше наложена възбрана върху ипотекирания апартамент; В двуседмичния срок възразихме и банката заведе дело срещу нас. На първа инстанция го загубихме, на втора решението беше в наша полза - в смисъл, че кредитът не е предсрочно изискуем, тъй като предсрочната изискуемост не ни е била обявена от банката преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. На 09.11.2016 на ВКС потвърди това решение. След това не са ни пращани нови покани или уведомления, с които банката да ни обяви предсрочната изискуемост. От мен не са удържани никакви суми по изпълнителното дело. От съпругът ми са удържани по 125 лв от заплатата за 5 месеца - от м.11.2014 до м.03.2015 включително. В края на 2016 ЧСИ ни прати уведомление, че насрочва опис на имуществото, на което ние отговорихме писмено, че е неправомерно, тъй като има решение на втора инстанция в наша полза. Никой не дойде за описа в уречения час, за което имаме и свидетел. Междувременно в края на 2016 г. от банката ни предложиха споразумение да ни опростят 50-60 % от задължението, но трябваше да внесем около 10000 € до 1 седмица и да им платим остатъка - 90000 € в 1-месечен срок, което беше невъзможно за нас, тъй като нямаме толкова пари и ни трябваше време да продадем апартамента, за да им платим парите, а те бяха непреклонни за сроковете. След това им писахме няколко молби /последно около м 05.2017/ отново да се съгласят да ни опростят по-голямата част от сумата и да разрешат да продадем апартамента за 83000 €, за колкото намерихме клиент. Оказа се, че банката вече не иска да ни опрощава нищо, разреши ни продажба на цена 83000€, но ако подпишем документ, че им дължим целия остатък над 83000 €, който според тях може да се окаже и над 150 000€ /като сложат всички наказателни лихви, такси и др./, на което пък ние не се съгласихме, тъй като това е непосилно за нас. Предвид гореописаното, кога изтича давностния срок за вземането на банката? Всъщност кредитът ни предсрочно изискуем ли е, води ли се, че е обявен за такъв и тече ли изобщо давност за него? Какви стъпки е най-правилно да предпиемем - да чакаме и да се надяваме банката да не предприеме нищо, докато изтече давностния срок, да искаме от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело и да вдигне запорите и възбраната на имота, тъй като има решение на ВКС, че кредитът ни не е предсрочно изискуем, а и освен това са минали 2 години от последната удръжка по запора на заплатата на съпруга ми? Какво е най-добре да направим според Вас? Какво дължим за тази консултация? Предварително Ви благодарим за отделеното време.

Нашият отговор:

За да изразим становище трябва да се запознаем с воденото дело, тъй като за да се изясни какво се дължи е необходимо да се определи до къде се простира силата на пресъдено нещо - съдебният процес има особености, които при несъобразяване може да доведат до резултат, до който банката не може да получи изпълнение по принудителен начин. Относно давността - установените вземания в съдебния процес се погасяват с 5-годишна давност, в това число и лихвите, поради което отново трябва да се установи до къде се простира силата на пресъденото нещо. Относно изпълнителното дело - конкретните действия се установяват на място при съдебния изпълнител, а ако  2 години няма извършвани действия делото се прекратява. Предвид това последващи действия по същото дело са нищожни и не пораждат действие, като подчертаваме, че отново това е конкретика и изисква конкретно проучване. Има шанс и да се договри справедливо и за двете страни споразумение, в зависимост от правните възможности, какво и от това коя е банката.