Кредити

12.09.2024

Вашият въпрос:

Здравейте, със съпругата ми имаме доста изплатени бързи кредити(в момента доста неизплатени). Въпросът ми е следния, понеже от изплатените имаме околко 10-15 кредита към един кредитор(само нейни), само 1 дело към кредитора за всички договори ли трябва да се заведе или за всеки договор отделно? За наше съжаление не пазим договорите, тъй като отказват да ми предоставят копия от вече погасените договори с основанието, че са погасени и финансовата институция към която са били договорите не е задължена да предоставя копие от договор и приложимите към него документи. Това не е ли незаконно? Прочетох чл.15, параграф 3 от GDPR в който пише, че „Правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни." Това не означава ли, че при желание от моя страна мога да изискам договорите за вече погасените договори от базата им с данни, тъй като съдържат моето ЕГН, имена и т.н., и ако отново ми откажат може да стане само със съд? Извлечение от получената сума и извлечение от внесената сума по изи пей няма ли да са достатъчни като доказателство, след като се види, че са превели Х пари а са надплатени с около 1000 лв. ? Благодаря предварително!

Нашият отговор:

Имате право на копие, като можете да го упражните и съдебно, но това би отнело време и разходи. Съветът ни е да ни потърсите на телефоните на кантората, за да можем да Ви съдействаме конкретно - това че кредитодателят е един Ви помага значително, тъй като ще трябва да инвестирате по-малко средства за съдебни разноски. Трябва да се анализира връзката на договорите един с друг - дали са самостоятелни или имаме рефинансирания. Ако договорите нямат реквизитите, предвидени в закона, същите са нищожни, при което дължите чистата стойност на получините суми - без лихви, такси и други скрити разходи. Респективно, ако имаме рефинансирания, възможно е част от "рефинансираното" да не се дължи - ако например рефинансирате недължима лихва. При няколко такива договора, това става верижно, поради което е добре да имате цялата поредица и данни. На следващо място - добре е да се преценят рамките на давността според конкретиката - макар да има произнасяния на СЕС за началото на погасителната давност в такива случаи, националните ни съдилища преценят обстоятелството дали за потребителя е прекомерно трудно упражняването на права. Във връзка с горното, може и директно да се обърнем към съда, като с цел евентуално да се прекъсне изтичането на давностен срок се рискува в определена степен и се поиска от съда да задължи другата страна да представи договорите /под страх от това, че ако не го стори, съдът ще признае недължимост, респективно ще осъди да се върне недължимото/. Съберете фактологията с която разполагате в последователност и ни потърсете за съдействие.