Запор върху обещетение за неизползван платен годишен отпуск

Буквалното тълкуване на закона, а именно "възнаграждение за труд" по смисъла на чл. 446 от ГПК, налага извода че вземането за неизползван платен годишен отпуск не е "възнаграждение за труд", а обезщетение - с него се обезщетява служителя, че не е ползвал законовото си право на отпуск, а не се възнаграждава същия за положен труд - за труда си е възнаграден, работейки когато е било време да ползва отпуск. Ето защо считаме, че върху това вземане не се разпростират ограниченията на чл. 446 от ГПК. Дори и да се приеме обратното, за Вас риска и полезния резултат от водене на подобно дело би бил неоправдан.