Може ли разболяване от COVID 19 да бъде прието за трудова злополука?

01.10.2020

Отговорът е “ДА”, но следва да уточним кога и при какви обстоятелства.

Определението на “трудовата злополука”е дадено в чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване. Според него “трудова злополука” е: “всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа”. Инфекциозно заболяване, каквото представлява заразяването с COVID 19, е внезапно увреждане на здравето, поради което отговаря на първия критерий за трудова злополука. При това положение при тежко боледуване или настъпил летален изход от заболяването, ако считате, че заразяването е станало на работното място или е свързано с работния процес, може да се подаде декларация за признаване на злополуката за трудова по чл. 55 от КСО.

Спорният момент  е дали разболяването е свързано с работния процес. Тъй като увреждане, вследствие на инфекциозно заболяване, е нетравматично, тоест такова, което не е предизвикано от травма на тялото (удар, падане, притискане), то компетентен да се произнесе по тази причинно-следствена връзка е ТЕЛК.

Заявление за признаване на заразяване с COVID-19 за трудова злополука може да подаде както пострадалото лице/неговите наследници, ако е починало от заболяването, така и работодателят.

При подобни нетравматични трудови злополуки, за да може да се обоснове причинно-следствената връзка между заболяването и уврежданията, към заявлението, следва да се представят както документи за фактите около заболяването, така и свързаната медицинска документация - епикризи, изследвания, а при смъртен случай - и аутопсионен протокол, с които заявителят разполага. Ако са необходими допълнителни документи, които са пропуснати, за същите обикновено се дават указания да бъдат представени. След това ТЕЛК се произнася по въпроса дали увреждането е станало във връзка с работата на лицето.

Както при всяко друго нетравматично увреждане, така и при заразяването с COVID 19 е трудно доказуема връзката му с работния процес, тъй като може да е станало и на всяко едно друго място. Когато обаче става дума за медици, които са се заразили по време на работа или при огнище на заразяването в предприятие, то считаме, че е много вероятно ТЕЛК да приеме, че е налице причинно-следствена връзка между увреждането и условията на работа.

След произнасянето на ТЕЛК, от НОИ са задължени да се съобразят със становището им и да признаят/отхвърлят злополуката за трудова с разпореждане. Разпореждането може да бъде обжалвано както от едната, така и от другата страна, в 14-дневен срок от връчването му. При влизането в сила на разпореждането на НОИ, страните повече не могат да оспорват дали настъпилото увреждане е  трудова злополука, или не. Ако злополуката е призната за трудов, то работникът/неговите наследници могат да търсят обезщетение при трудова злополука по чл. 200 от КТ за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

 

Статията е изготвена от

адвокат Георги Вълев

адвокатска кантора “Милованови”, София

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.