Статии
21.02.2019

Увеличение на лихвен процент по договор за кредит

Често банките предлагат изключително примамливи лихви в началото на всеки договор. Тези лихви са фиксирани за част от периода на кредита, но въпросът е дали не са търговски трик, с който да се привлече клиенът, след което лихвите да започнат да растат. В случай, че получите неприятното известие, че банката увеличава лихвите по кредита Ви, е добре да сте запознати кога това може да се случи и в какви граници.

Едностранното увеличение на лихвен процент, представлява изменение на договора за кредит, което е принципно допустимо, но при спазване на определени условия. За да може да се променя лихвен процент, страните трябва да са изразили съгласие, предварително, при настъпването на какви обстоятелства такова изменение ще е допустимо.

Законът за защита на потребителя регулира предпоставките за изменение на лихвения процент, когато договорът е сключен с потребител. Потребител е само физическо лице, което действа извън своята търговска или професионална дейност, т.е. договорът за кредит се сключва не за подпомагане на икономическата дейност на лицето, а за други цели - текущи нужди, закупуване на вещ, ипотека и тн.

Лихвеният процент обикновено се формира като плаващ. Това означава, че лихвата е определна като непроменливо число, което обикновено е сравнително по-малко – например 3%, заедно с променлив коефициент, който базира стойността си на определено обстоятелство. С други думи, лихвеният процент е сбор от константа плюс променлива и изглежда така: 

Лихвен процент = твърд процент + променлива величина

Според закона за защита на потребителя, променливата трябва да бъде обективно обстоятелствода не зависи от волята на банката. Освен това, банката е длъжна да предостави ясни и точни правила - методика за промяна лихвения процент, изразени като формула, които да определят по какъв начин се изменя променливата - с колко процента при какво изменение. Тази формула трябва да бъде ясна и разбираема за потребителя, трябва да му бъде връчена предварително, преди промяната и потребителят трябва да се е съгласил с нея, както и да я е разписал.

Банките описват допълнително в общите условия на договора за кредит какво обстоятелство обуславя промяната в лихвения процент. Често това се записва като „съществена промяна в икономическите условия“, „изменение на приетите от банката лихвени индекси“, „промяна на пазарните показатели“ и тн. Такива обстоятелства обаче не са обективни и не могат да бъдат причина за промяна на лихвения процент. Това е така, защото те са прекалено абстрактни - промяна в икономическите условия може да бъде всичко и е субективна преценка. 

Друг често срещан случай е промяна на базов лихвен процент /БЛП/, промяна на банков ресурс, решение на управителен съвет на банката за промяна на лихвен индекс, изменение в лихвен бюлетин и тн. Всички тези понятия само изглеждат като обективни показатели, но всъщност само маскират едностранно решение на банката да увеличи лихвения процент. Тези решения са единствено и само под контрола на банката, поради което банката не може просто да реши да ги промени без съгласието на потребителя.

Променливият лихвен процент може да се обвърже с промяна в Euribor, Libor, Leonia и други икономически показатели. Тези показатели са обективни, защото не са под контрола на българските банки. В този случай обаче трябва да е налице ясна методика за промяната - от методиката например да става ясно, че при изменение с 1% на Еuribor в посока увеличение, променливият компонент също да се увеличи с 1 %. Не е допустимо промяната в лихвения процент, който се базира на горните показатели, да е само в полза на банката. В случай на промяна в посока намаляване на индекса, респективно лихвения процент, на потребителя трябва да е предоставена възможността да се ползва от това намаление. В противен случай клаузата е неравноправна и нищожна, а като такава не поражда действие.

Всяка сума за лихва, която е получена от банката, въз основа на изменение, което не отговаря на горепосочените критерии за обективност на промяната на лихвата, е получена без правно основание. При това положение, тази сума подлежи на връщане, независимо дали е платена от потребителя доброволно или е изтеглена от сметката му при условията на директен дебит. Неоснователно получените суми за лихва могат да се претендират обратно от банката за 5 години назад.

Освен това, потребителят може да иска от съда да признае, че клаузата, въз основа на която банката получава суми на непредвидено в договора основание, е неравноправна и нищожна. В този случай, банката ще е длъжна да съобрази решението на съда и за в бъдеще да се въздържа от изтегляне на недължими суми.

Ако имате притеснения относно това дали банката действително има парво да Ви иска повече пари по кредита или пък се съмнявате, че това вече се случва, но не знаете дали е законно, Ви съветваме да се обърнете към специалист в областта. Банката не би се колебава да предяви иск срещу Вас, ако не погасявате задълженията си, ето защо смятаме, че и когато ролите са разменени, обикновените хора също следва да търсят правата си.

 

Статията е изготвена от 

адв. Боян Лимберов

екипа на адвокатска кантора „Милованови” 

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.