Докато в Потребителски кредит – какво трябва да знаем? – част 1 се фокусирахме на други формални нарушения на Закона за потребителския кредит, част 2 е посветена на най-често срещаното и най-съществено нарушение при договорите за потребителски кредит – неправилното изразяване на Годишния процент на разходите или ГПР.
Какво е ГПР?
Това е показател, който изразява оскъпяването по кредита. За разлика от лихвения процент, който служи да покаже само възнаграждението за ползването на парите, ГПР служи да изрази всеки разход – той включва както лихвения процент, като основно перо, така и всички други разходи като застраховки, такси, допълнителни услуги и тн.
Защо имаме изискване за правилно посочване на ГПР?
В голямата си част кредитните продукти се рекламират с лихвения си процент. Не са редки случаите, в които реалния разход е много повече от уговорения лихвен процент и това тежи допълнително върху потребителя – тази тежест може да идва от скрити „такси“, които са практически възнаграждение, непредвидено в лихвения процент, а може и да се дължи на други разходи като например застрахователна премия, която също да ползва кредитодателя.
Затова и ГПР е най-точният показател за оскъпяването на заема, а не лихвеният процент.
Изискването за посочване на ГПР – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК:
Законът изисква договорът за потребителски кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В тази връзка, следва да се посочи, че посочването на цифрова стойност – например 10% - не удовлетворява изискването за изразяване на ГПР. Необходимо е освен това да се посочи кои компоненти са включени в изчисляването на ГПР, т.е. да е ясно при изчисленията кои стойности са взети предвид – например таксите, платими при одобряването на кредита, други допълнителни такси, вноските по погасителния план, застрахователни премии и тн. С други думи, простото посочване, че са взети предвид разходите, предвидени в закона, не удовлетворява изискването по никакъв начин.
Как да разбера дали ГПР е сметнат правилно?
Законът е императивен по въпроса за това как трябва да се пресметне ГПР – това е формулата по Приложение №1 към чл.19, ал.2 ЗПК.
Формулата, макар предизвикателна, носи в себе си есенцията на изискването да е ясно посочено кой разход, платим на коя дата е включен в ГПР.
В лявата страна на уравнението са сумите, които получава потребителят. Това обикновено е една сума – отпуснатият кредит, но може да включва и други плащания от кредитора.
В дясна страна са сумите, които връща потребителят, в които са всички месечни вноски, такси, комисиони, застраховки (които се ценят като разход).
Сумите, които връща потребителят, се преизчисляват с така наречения дисконтов фактор, който се променя според това колко е отдалечен съответния разход от датата на усвояване на кредита. Колкото по-отдалечен е съответният разход (например поредната погасителна вноска), толкова с по-различен коефициент се изчислява.
Ето защо, без да се знае дали една сума изобщо съставлява „разход“, т.е. без да знаем основанието й, както и без да е посочено кога се плаща, не е възможно да се заместят неизвестните в уравнението по формулата - в случая просто правилата на матаматиката са част от правилата на правото. Тъй като уравнението е нелинейно, решава се чрез функция, тоест неизвестният ГПР е еднакъв за всички части на уравнението, за да се изравнят лявата и дясната страна.
За да е валидна сметката, изчислението трябва да е точно до знак след десетичната запетая.
Тъй като изчислението е сложно, използва се специализиран софтуер за това, като не се препоръчва да се използват интернет калкулатори, тъй като не може да се гарантира с каква формула работят те самите. Обикновено преценката е конкретна, според заложените данни в договора за кредит, които могат да се извлекат от него.
Ако от анализа на документите не става ясно кой разход е включен при изчислението, обикновено можем да говорим за нарушаване на това изискване и недействителност на договора.
На какво се дължи неправилното пресмятане на ГПР?
Има няколко възможности – това може да бъде невключването на определен разход в сметката, а може и просто да не е ползвана формулата по закон. Често се среща и да се заложат грешни компоненти при пресмятането.
Нарушение на изискването на закона има не само когато ГПР се окаже по-голям от посочения в договора, но и когато е по-нисък – според Съда на Европейския съюз, посочването на ГПР в каквото и да е отклонение, извън допустимото, обезсмисля изобщо изискването за показването му.
Какъв е максималният размер на ГПР?
Според чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към 2025г. това е приблизително 60%.
В тази връзка, разходи се „крият“ от този показател като не се включват, с цел да не се превишава тавана на ГПР. Тези разходи могат да бъдат от всякакво естество – например изискване за плащане на възнаграждение на поръчител, разходи за допълнителни услуги, касаещи разглеждане, усвояването и управлението на кредита, както и „такси“ от всякакъв друг характер, целящи да прикрият възнаграждение.
Важат ли изискванията и за банковите договори за потребителски кредит?
Същите изисквания важат и ако изтеглите кредит от банка, а не само от небанковите „бързи“ кредити.
В банковия сектор обикновено лихвите са по-ниски спрямо бързите кредити и рядко говорим за достигане на тавана на ГПР, но пък по-често се наблюдава неправилното пресмятане на ГПР, поради неяснота или невключване на допълнителните разходи в сумата – обикновено застраховки.
Нарушаването на изискването за ясно и правилно посочване на ГПР прави договора за кредит недействителен, съответно биха били налице последиците по чл.23 ЗПК - връща се само чистата стойност на получената сума, без лихви, такси и други разходи.
Статията е изготвена от
адвокат Боян Лимберов - управляващ съдружник
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.