Чл.12, ал.3 от Закона за държавния служител гласи, че срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.
Това означава, че например ползването на редовен платен годишен отпуск, отпуск поради временна неработоспособност /ползване на болнични/ и другите основания за ползване на отпуски, продължават този срок.
В практиката често получаваме запитвания на наши клиенти за това, как следва да се изчисли това продължение и от кога вече срокът за изпитване се счита за изтекъл. Често възникват спорове за това, дали продължението се смята в работни или календарни дни.
Върховният административен съд приема, че едногодишният срок по чл.12, ал.1 ЗДСл е равен на 365 календарни дни. При наличие на основание за продължаване на този срок, към него се добавят в календарни дни броят на дните, които са ползвани за законоустановеният отпуск.
Или началната дата на назначаване плюс 365 дни плюс броят на каленадрните дни ползван отпуск дават за резултат крайната дата, на която служебното правоотношение може да бъде прекратено. В интернет можете да намерите калкулатори за дати, с които използвайки тази логика, можете да получите точната дата.
По отношение на болничните трябва да знаете, че те също се издават в календарни дни. В тази връзка, ако например болничният е за срок от 3 календарни дни, последният ден от болничния е петък, срокът се продължава с 3 календарни дни, а не с 5, както често се бърка.
Статията е изготвена от
екипа на адвокатска кантора "Милованови" София
от адвокат Боян Лимберов
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.