Кой има задължение за вписване на действителен собственик?
В Търговския регистър се обявява действителният собственик на фирмите.
Вписване за действителен собственик извършват две категории задължени лица:
1. Задължени да направят такова вписване са всички търговски дружества, ако действителните собственици не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Ако обаче собственик на едно търговско дружество е друго такова, доколкото действителният собственик може да се установи по веригата на вписванията, то отделно вписване не се прави.
2. Втората категория задължели лица са фирмите, чийто съдружници или еднолични собственици на капитала са чуждестранни юридически лица.
Какво представлява действителният собственик?
Действителен собственик е физическо лице, което притежава или контролира юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност.
За да се категоризира едно лице като действителен собственик, по отношение на фирмите, действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 % от акциите или дяловете на фирмата.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице.
Как и кога се прави вписване за действителен собственик?
Вписване за действителен собственик се прави в 7-дневен срок, считано от първоначалната регистрация или промяната на обстоятелството.
За вписването е необходимо да се попълни заявление Б7, в което се попълват данните за действителните собственици - имената им, EГН, дата и място на раждане, номер на личен документ и дата на издаване, постоянен адрес и държава на пребиваване. За чуждите граждани се вписват същите данни, по аналогия, в достатъчен обем, за да се постигне същия резултат. Описват се също така подробно притежаваните от действителните собственици права.
Към заявлението се вписват също така данни за юридическите лица, които пряко или непряко упражняват контрол върху фирмата, както и за техните представители.
Към заявлението се прилагат следните документи:
- Декларация за действителни собственици по чл.63, ал.4 ЗМИП, нотариално заверен подпис.
- Декларация за истинност на заявените обстоятелства.
- Пълномощно, в случай че заявлението се подава от пълномощник.
Ако основанието за вписване на действителен собственик е, че съдружник или собственик на търговското дружество е юридическо лице, учредено в чужбина, към заялението се прилага и удостоверение за актуално състояние на чуждестранното юридическо лице.
В случай, че представителите (управител или директор) на търговското дружество, за което се прави вписването, няма постоянно местоживеене в България, в търговския регистър задължително се вписва и лице за контакт. Лицето за контакт удостоверява съгласието си да бъде вписано като такова с декларация с нотариална заверка на подписа, която се прилага към заявлението.
За подаване на заявлението не се дължи такса.
Какви са последиците от процедурата?
Обикновено обявяването на действителните собственици в търговския регистър трае между 2 и 6 месеца.
В търговския регистър, по партидата на фирмата, се обявяват данните на действителните собственици. Техните лични данни са видими.
С приключването на процедурата се премахва риска от глоба, която може да бъде наложена заради неспазването на задължението за вписване. Тези глоби могат да бъдат значителни, тъй като се налагат за всеки месец, в който не е било заявено такова вписване.
Статията е изготвена от
адвокат Боян Лимберов
адвокатска кантора “Милованови”, София
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.