От 01.10.2009г., с приемане на новия Семеен кодекс (СК), страните, на които престои да сключат граждански брак или тези, които вече са сключили, могат да избират между три начина за уреждане на имуществените си отношения. Те имат възможност да изберат между: законов режим на общност; законов режим на разделност или договорен режим. Съдържанието на първите два начина на уреждане на имуществените отношения е точно определено в СК. Съдържанието на договорния режим се урежда със сключването на брачен договор, чието съдържание се определя по волята на страните, при спазване на определени изисквания, посочени в закона.
Изборът на някой от законовите режими на уреждане на имуществените отношения, приложимият по силата на закона режим, както и сключването на брачен договор се отбелязва в свидетелството за граждански брак и се вписва в специално създадения за това регистър към Агенцията по вписванията.
Сключване на брачен договор
Брачен договор може да бъде сключен между две дееспособни лица от различен пол, на които предстои да сключат граждански брак или вече са сключили брак. Формата за сключване на брачен договор е писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Нотариусът, пред когото е сключен договора, има задължението да го впише в регистъра на имуществените отношения между съпрузите към Агенцията по вписванията. Брачният договор, който се сключва между лица, на които предстои да сключат брак, има действие от сключването на брака, а когато е сключен между лица, които са в брак - произвежда действие от деня на сключването му или от друга дата, определена в него. По отношение на трети лица договорът има сила от момента на вписването му в регистъра към Агенцията по вписванията.
Съдържание на брачния договор
С брачния договор страните могат да уредят имуществените си отношения, но той не може да съдържа клаузи относно неимуществените им отношения, нито такива засягащи трети лица. СК въвежда две изрично посочени ограничения при уреждане на имуществените отношения между съпрузите: недопустима е уговорката в брачния договор предбрачното имущество на единия съпруг да стане съпружеска имуществена общност (чл.38, ал.2 от СК), както и разпорежданията за случай на смърт (чл.38, ал.3 от СК).
Примерното, но неизчерпателно съдържание на брачния договор е посочено в СК (чл.38, ал.1).
- Правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака.
- Правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака.
- Допустимо е в брачния договор да се предвиди начин на погасяване на предбрачни задължения на съпрузите - кой ще ги погасява, както и точният размер на сумите, а също така и участието на съпрузите в задълженията, поети за задоволяване на общи потребности на семейството.
- С брачният договор страните могат да уредят начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище.
- Имуществените последици при развод е също допустимо и желано съдържание на брачния договор. Издръжката на съпрузите по време на брака, както и след неговото прекратяване, а също и издръжката на децата от брака са въпроси, които могат да се уредят с брачния договор.
Изменение и прекратяване на брачния договор
Съдържанието на брачния договор може да бъде изменяно по всяко време, докато съществува бракът между страните. Изменението следва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието и подлежи на вписване в регистъра на имуществените отношения на съпрузите.
Брачният договор се прекратява с прекратяването на гражданския брак между страните, с изключение на онези клаузи, които уреждат последиците от прекратяването на брака и други, предназначени да действат след това. Той може да бъде прекратен и по време на брака по взаимно съгласие на страните, като в този случай те следва да изберат след прекратяването на брачния договор кой от законните режими за уреждане на имуществените си отношения желаят - на семейна имуществена общност (СИО) или на разделност. Този избор се прави с нотариално заверена декларация и се отбелязва в свидетелството за граждански брак. Възможно е прекратяването на брачния договор и по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът съществено застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството.
Брачен договор с чужденец
Международен елемент при съпружеските имуществени отношения е налице когато съпрузите са с различно гражданство; съпрузите имат еднакво гражданство, но общото им обичайно местопребиваване след сключването на брака е държава, различна от държавата на общата им националност или обичайното местопребиваване на единия от съпрузите е в друга държава, различна от държавата на общото им гражданство.
При наличие на международен елемент в частноправните отношения се прилага съответният международен договор, друг международен акт в сила в Република България или друг закон. Ако липсва такава уредба, съпрузите трябва да направят избор на приложимо право. Този избор може да се направи както чрез изрично волеизявление, така и чрез тълкуване на волеизявленията им в сключения между тях договор, в случая брачния договор.
Изготвяне на брачен договор
Както при всеки друг договор съпрузите могат сами да изготвят брачния си договора. Препоръчваме обаче за тяхно спокойствие, предвид деликатността на материята и от друга страна очакваното продължителното действие на договора, клаузите да бъдат прецизирани от специалист в областта.
Статията е изготвена от
екипа на адвокатска кантора „Милованови” София
от адвокат Валентина Милованова.
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.