1. Как банката иска да изглеждат преговорите:
Все повече хора, изправени пред затруднения с изплащането на банков кредит, търсят вариант за предоговаряне с банката – удължаване на срока, намаляване на месечната вноска, промяна на лихвата или обединяване на задължения. За повечето кредитополучатели това изглежда като чисто финансов въпрос, при който банката “казва какво се дължи”, а клиентът просто избира дали да приеме предложението. Истината обаче често е различна.
2. Как изглеждат в действителност:
Практиката ни показва, че не са редки случаите, в които още при първоначалното сключване на договорите за банков кредит, банките допускат грешки. Една от най-честите грешки е при изчисляване на ГПР банката да не включи всички разходи по кредита. Съгласно съдебната практика на съдилищата в България, която се съобразява с тази на Съда на европейския съюз, подобни “скрити такси”при изчисляване на ГПК може да направи договорът нищожен, като в такъв случай кредитополучателят би дължал само връщане на главницата по кредита, като дори е възможно това да стане и по погасителния план, като се връща само главница от съответната вноска. Проблемът е, че тези грешки почти никога не могат да бъдат установени от човек без специализирани познания, тъй като сметката за изчисляването изглежда неразбираема. Така без да знаем, в много случаи банката претендира суми, които реално не се дължат в пълния им размер.
3. Как да защитите финансовата си стабилност:
Ето защо е важно при предоговаряне на кредит да защитите правата си и да направите информиран избор. Тогава кредитополучателят е в ключова позиция - ако констатира грешката на банката, това може да му даде много силна позиция при преговори, дори и да е в забава по кредита, а от друга страна би му дала и реална оценка на това какво дължи.
Много хора не знаят, че при ревизия на договора за кредит и предложението за предоговаряне често се установяват неравноправни клаузи. Това са клаузи, които поставят потребителя в значително по-неблагоприятно положение спрямо банката – например възможност банката едностранно да променя лихвата, неясни механизми за формиране на оскъпяването, такси без реална услуга или непрозрачни условия по кредита.
4. Какво е реалното значение ако има неравноправни клаузи в кредита:
Последиците от подобни клаузи могат да бъдат изключително сериозни за банката и съответно – изключително благоприятни за кредитополучателя. В зависимост от периода, в който е сключен договорът, и конкретните условия по него, е възможно съдът да приеме, че определени лихви, такси и разходи не се дължат. В практиката не са малко случаите, в които се стига до извод, че кредитополучателят дължи единствено чистата стойност на получената главница, без лихви и такси. Вярваме, че предвид това, че съдебната практика е ясна, банките все по-често ще приемат предоговаряне на кредита и признаване, че са допуснали грешки и без да се премине през съд.
Това напълно променя позицията на клиента при преговорите с банката.
5. Как може да изглежда предоговарянето на практика:
Например при 30-годишен ипотечен кредит с лихва около 3 – 3.5%, през първите 10 години обичайно се изплаща сума малко повече от 50% от главницата. Ако впоследствие се установи, че договорът съдържа неравноправни клаузи и реално не се дължат начислените лихви и такси, често се оказва, че повече от половината от кредита вече е погасена, а в някои случаи кредитът е почти изцяло изплатен. Това е напълно различна ситуация от тази, която банката обикновено представя на клиента, като един от последните ни примери от практиката на кантората е случай, в който банката претендира около 200 хиляди лева главница, лихви и разноски, а в крайна сметка се оказва, че тъй като кредитът е нищожен, кредитополучателите дължат само 23 000 лева и то без лихви и разноски по делото (Решение № 100/14.04.2025 г. по т.д.440/2024 г. на Апелативен съд - Варна, влязло в законна сила).
Именно поради това предоговарянето на кредит не трябва да се разглежда само като разговор за „по-ниска вноска“. То е момент, в който следва да се направи цялостен анализ на договора, движението по кредита, начислените лихви, такси и начина, по който банката е формирала претенцията си.
На практика банката винаги участва в подобни преговори със собствен юридически и финансов екип. Ако кредитополучателят преговаря сам, без специалист по банково право, страните трудно могат да бъдат равнопоставени. Именно затова предварителната проверка от експерт често води до значително по-добри условия - намаляване на претендираните суми, отпадане на определени начисления, по-добри параметри на новото споразумение или дори установяване, че реалното задължение е значително по-ниско от това, което банката твърди.
Важно е да знаете, че подписването на анекс или споразумение с банка не трябва да става прибързано и „на доверие“. Преди да приемате каквото и да е предложение, е разумно да потърсят независима проверка от специалист по банково право, който да оцени реалния размер на задължението и възможностите за защита. Дори и това да не е направено при сключване на анекс, не се губи възможността да защитите правата си и в по-късен етап.
В много случаи именно тази проверка се оказва разликата между години допълнително плащане и възможността човек да защити правата и интересите си по кредита.
Статията е изготвена от
екипа на адвокатска кантора „Милованови” София
от адвокат Георги Вълев
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.