Клиент се свърза с нас за помощ, във връзка с теглен в миналото кредит от „Първа инвестиционна банка“. Банката е успяла да осъди клиента ни за около 14 000 лева, като със законната лихва и таксите по изпълнителното дело, дългът беше нарастнал до около 18 000 лв. или приблизително 9000 евро. Клиента ни не е могъл да се защитава пред съда, поради затруднение, като в крайна сметка издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист са стабилизирани. След посещение при ЧСИ и като е посочил възможностите си, длъжникът е получил обратна връзка от съдебния изпълнител, че след няколко години ще може да изплати задължението.
След като се намесихме, не само се оказа, че не се дължи нищо, а и че банката има да връща пари на клиента ни.
Може ли вече издаден изпълнителен лист да бъде атакуван?
С влязло в законна сила решение № 390 от 05.07.2026г. по гр.д. № 1714 от 2025г. на РС-Разград, съдът прие, че установеното в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист подлежи на повторна ревизия. Това се дължи на изискванията на правото на Европейския съюз, които налагат съда служебно да следи за интереса на потребителя, а когато това не е сторено – да може да се случи в отделен процес.
Съдът прецизно установи множество пороци на договора за кредит, който е бланков за „Първа инвестиционна банка“. Може да се предположи, че повечето договори за кредит от тази серия страдат от същите недостатъци.
Банката е посочила лихва от 18,0007%, но действителната е 19,1365%
Установи се, че банката по конкретния договор е скрила действителния лихвен процент. В договора е посочено, че се плаща лихва от 18.0007%. Върху отпуснатата главница е начислена обаче 2% такса, като възнаградителната лихва обаче се начислява върху 100% от главницата, а не върху реално ползваната част (таксата е удържана още същия ден от банката и реално потребителят ползва само 98% от това, което е показано в договора за кредит). При отпускането на кредита обаче банката е удържала още същия ден такса за разглеждане от 40 лв. и комисиона за отпускане на кредита в размер на 172 лв., или 2% от номиналната главница. Тези средства не са останали на разположение на потребителя.
Въпреки това възнаградителната лихва е начислявана върху цялата номинално посочена сума по кредита. С други думи, банката е начислявала лихва и върху средства, които потребителят реално не е получил за свободно ползване. Реално лихвеният процент е така 19.1365%, което е с над 1% нагоре от показаното от банката.
Неправилно е посочен и ГПР.
Освен това, съдът констатира, че годишният процент на разходите е показан непрозрачно. В решението изрично е посочено, че договорът не съдържа вярно определен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата е недействителност на договора за потребителски кредит по чл. 22 ЗПК.
Какво означава недействителността на кредита?
Всичко това води до извода, че потребителят не дължи нищо на бнаката, като се съобрази че е покрил чистата главница с плащанията си до тук.
Нещо повече – констатира се надплащане, като съдът осъжда „Първа инвестиционна банка“ да върне на клиента ни 2639,11 евро, представляващи недължимо платено, както и всички разноски по делото - 2185,90 евро.
От длъжник по изпълнително дело до кредитор на банката.
Така, освен че клиента ни не дължи нищо на банката и няма да се налага години наред да плаща, успя и да си върне средства, които чисто юридически не се дължат.
Решението е публично и може да бъде достъпено тук. То е необжалвано от банката и вече е в законна сила.
То показва защо наличието на изпълнителен лист или дори на започнало изпълнително дело не винаги означава, че потребителят действително дължи сумите, които се събират от него.
При потребителските кредити следва да бъдат проверени самият договор, действителният размер на предоставената сума, начислената лихва, ГПР, таксите и комисионите, както и всички извършени до момента плащания.
Понякога подобна проверка може да покаже не просто че дългът е по-малък от претендирания, а че изобщо не съществува – и дори че кредиторът трябва да върне вече събрани суми.
Статията е изготвена от
адвокат Боян Лимберов - управляващ съдружник
адвокатско дружество “Милованови”
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.