Настоящият материал има за цел да изложи относително най-често срещаните недостатъци на договорите за потребителски кредит, сключени с Пощенска банка (Юробанк България АД) .
Изложеното не означава, че всеки договор за кредит с тази банка има проблеми - това е преценка за всеки конкретен случай. Тук ще засегнем казуси от практиката, като се посочи на какво да обърнете внимание, за да установите какво дължите реално и коя претенция на банката не би се признала от съдилищата. В тази връзка, преди да се вземе решение, дали един договор за кредит има дефицит, това трябва да се консултира индивидуално и да се разгледа конкретната обстановка, а не само положенията от съдебната практика.
Валидност на договора за потребителски кредит с Пощенска банка:
За да се признае от съда, че сключеният договор за кредит е валиден, той трябва да отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит. В статиите Потребителски кредит – какво трябва да знаем? – част 1 и Потребителски кредит – какво трябва да знаем? – част 2 сме изложили необходимото съдържание, респективно последиците от липсата му.
Неяснота в разходите по договора:
Едно от основните изисквания на Закона за потребителския кредит е на потребителя да е ясно за какво плаща. В голяма част от договорите с Пощенска банка (Юробанк България АД), липсва посочване на начина, по който се формират разходите по кредита Ви.
По сходен случай има произнасяне в решение № 158 от 08.11.2022г. по възз.гр.д.№ 148/2022г. на АС - Велико Търново, чието решение в тази част е доразвито от горната инстанция - Върховния касационен съд в решение № 129 от 30.07.2024г. по т.д.№ 630 по описа на ВКС за 2023г.
Съставът на апелативния съд е счел, че при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Приел е, че бланкетното посочване в договора за потребителски кредит на крайния размер на ГПР – 6.90 % и общото посочване на взетите предвид допускания обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува годишният процент на разходите, и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. Намерил е, че съдържанието на договора не е давало възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му, което обуславя недействителността му, на осн.чл.22 ЗПК.
Върховният касационен съд, въз основа на тази констатация допълва, че в този случай – дори при забава от страна на потребителя да плати – законната лихва от над 10% не следва да се начислява. Пощенска банка (Юробанк България АД) губи правото да олихвява кредита по какъвто и да е начин. Съдът, като краен резултат, решава че потребителят връща чистата стойност на получената сума, без лихви, такси и всякакви други разходи.
Това ярко демонстрира колко социално ориентиран е българския съд спрямо потребителя, ако е сезиран с правилните искания.
Нищожност на договора, поради уговорка за валутен риск:
В решение № 50008 от 05.03.2025г. по търг.дело № 1367/21г. на ВКС се консолидира разбирането, че когато договорът предвижда рискът от промените в курса на швейцарския франк да е в тежест на потребителя, то той е изцяло нищожен.
ВКС приема, че „при възражение за нищожност на договор за банков кредит, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет на този договор по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, ако съдът, след прилагане на обективен подход и при извършена служебна проверка, прецени неравноправност на сочените клаузи, той следва да прогласи целия договор за недействителен, в случай че не може да приложи диспозитивна правна норма и с това не излага потребителя на особено неблагоприятни последици. Съдът не може, с цел да запази действителността на договора, да неутрализира неравноправния характер на клаузите, определящи основния предмет на договора по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, като ги адаптира/измени посредством промяна на валутата, в която страните са договаряли предоставянето на заемната сума, или посредством промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви момент. Съдът може да неутрализира част от клаузите единствено, ако тази именно част може да бъде окачествена като отделна самостоятелна договорка.“
По този начин, отново се връща само чистата стойност на главницата по кредита, без лихви и без техните изменения, настъпили поради измененията във валутния курс на швейцарския франк.
Неяснота в методиката за промяна на лихвата и разходите:
Изключително често, Пощенска банка (Юробанк България АД) използва показател за определяне на лихвения процент, който нарича „Прайм“.
Макар той да се представя в договора по сложен начин – формула от обикновено над 2 страници, по своето същество този показател не е нищо повече от конструкция за едностранна промяна на лихвения процент, който не е разрешена.
Във всеки случай, сложността на тази методика за определяне на лихвения процент „Прайм“ не отговаря на изискването за яснота – тя е прекалено сложна.
Изискването изменението да е предвидимо и ясно обозримо се извежда от решение от 13.02.2025г. по по дело C‑472/23 на СЕС, според което „По-специално, за да бъде изпълнено изискването договорните клаузи да бъдат съставени на ясен и разбираем език, от съществено значение е да се установи дали в договора за кредит са изложени по прозрачен начин условията за погасяване на кредита или начина, по който те да бъдат определени, така че такъв потребител да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите от тях икономически последици (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2015 г., Bucura, C‑348/14, EU:C:2015:447, т. 54).“
В същото решение на СЕС, посочва се, че:
„В настоящия случай обаче, както се установява от предоставената от запитващата юрисдикция информация, която е обобщена в точка 14 от настоящото съдебно решение, изглежда условията за промяна на разходите във връзка с изпълнението на разглеждания договор са били определени въз основа на показатели, които трудно могат да бъдат проверени от потребителя както преди сключването на този договор, така и в хода на неговото изпълнение. Всъщност става въпрос по-специално за променливи икономически показатели, включително такива, които се контролират от самата банка, както и за някои други показатели, които са формулирани неясно, позовавайки се на промяната на правната обстановка в широк смисъл.“
В случай, че съдът сподели това виждане, би следвало тази неяснота да доведе до невалидност на договора и отново – връщане на чистата стойност на кредита.
Как да постъпите при проблем с договора за потребителски кредит с Пощенска банка (Юробанк България АД) ?
Добре е да разполагате с договора си за кредит и приложенията му – общи условия, погасителен план, анекси и други. Ако ги нямате – това не е фатално, можете да ги изискате от Пощенска банка, като следвате стъпките в статията ни Как да получа копие от договора си за кредит? Освен това, ние можем да ги изискаме вместо Вас за Ваше удобство.
Второ по важност е да разполагате с данни за плащанията си – не е необходимо да имате точните цифри, а поне приблизителна стойност на плащанията по конкретния договор за кредит. Възможно е да имате няколко или пък да са налице рефинансирания, което има значение. Данни за плащанията можете да намерите обикновено в онлайн приложенията на банките или пък да изискате справка от самата банка.
Когато имаме тези данни, можем да дадем прогноза за това какво може да се постигне в съда с цел или да намалим задължението Ви или дори да Ви възстановим средства.
Статията е изготвена от
адвокат Боян Лимберов - управляващ съдружник
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.