Искът по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), известен още като Павлов иск или отменителен иск, е правно средство, с което кредиторът има възможност са защити вземането си, като обяви за недействителни по отношение на себе си разпореждания с имуществото на длъжника с цел насочване на принудително изпълнение срещу това имущество.
В настоящата статия ще разгледаме различните възможности за кредитора в зависимост от вида на разпоредителния акт - възмездно, безвъзмездно, между какви лица, както и начините за защита при последваща промяна на собственика на имуществото.
I. Какво представлява защитата по реда на чл.135 от ЗЗД?
В разпоредбата на чл. 135, ал.1 от ЗЗД е предвидено, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Целта на действията на длъжника е да прехвърли имуществото си на друго лице и да осуети възможността на кредитора да насочи изпълнение върху това имущество, често чрез дарение или покупко - продажба на много под пазарната цена. Тъй като тези действия житейски нямат за цел длъжникът да замени един актив за друг, а да препятства събирането на задължението си принудително, сделките се извършват често между свързани лица, лица близки на длъжника, а в случай, че длъжник е юридическо лице - на свързано с последното друго такова.
II. Условия за успешна защита на кредитора по чл.135 от ЗЗД.
1. Наличие на вземане.
С правото да предяви иск по чл.135 от ЗЗД разполага лице, което има качеството - кредитор. Не е нужно вземането да е признато със съдебно решение, да има издаден изпълнителен лист, за да може да се оспори увреждащата сделка. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти.
Необходимо е вземането да е възникнало преди извършване на разпоредителното действие, с което длъжникът е намалил имуществото си. Съществува възможност за защита и в случай, в който вземането е възникнало след извършването на действието, чиято отмяна се иска.
В обобщение можем да посочим, че ако установите, че Ваш длъжник е извършил действия със свое имущество, не е нужно вземането Ви да е установено по съдебен ред, достатъчно е вземането Ви да съществува. Това уточнение е важно, защото в случай, че първо предприемете действия, за да се сдобиете с изпълнителен лист, е възможно да пропуснете срока за предявяване на отменителния иск и да сте в невъзможност принудително да съберете дължимото Ви се имущество. Тъй като е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, можете да образувате дело както за установяване на вземането Ви, така и за обявяване на сделката за относително недействителна, като производството по чл.135 от ЗЗД ще бъде спряно до приключване на производството за установяване на вземането по съдебен ред.
2. Извършване на действие, което уврежда кредитора.
Увреждащо е всяко действие, с което длъжникът намалява актива си или увеличава пасива си. Най-често в практиката, това са сделки с недвижими имоти. Важно е да се уточни, че съгласно задължителната практика на ВКС, увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, вкл. и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждането като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното действие длъжникът създава/увеличава неплатежоспособността си. Без правно значение е дали длъжникът след разпореждането притежава друго имущество, т.к. оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да бъде преодоляна, като длъжникът плати задълженията си към кредитора. В същия смисъл РЕШЕНИЕ № 199 ОТ 12.03.2018 Г. ПО Т. Д. № 1168/2016 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.
3. Знание за увреждане.
3.1 Знание за увреждане на длъжника.
Съгласно съдебната практика на Върховния касационен съд длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.
3.2 В зависимост от вида на разпореждането и от връзката на лицето, което е получило имуществото с длъжника, има различни условия за основателност на иска на кредитора.
3.2.1 При безвъзмездни действия.
Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него. При такива действия (например дарение) успешната защита на кредитора е сравнително улеснена. Въпреки ясната уредба на последиците от безвъзмездно разпореждане с имущество, нерядко длъжници прибягват до този “опит” да опазят имуществото си, но често не само че не постигат желаната цел, но увеличават задължението си, защото задължението им се увеличава с разноските и в производството по отменителния иск.
3.2.2. При възмездни действия.
Тук законът поставя допълнително условие - когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял.
Именно в такава хипотеза е важно да се преценят внимателно шансовете за успешно доказване на знанието на трето лице и да се изгради правилна стратегия за едната или другата страна в спора.
Преценката за знание и възможността същата да бъде доказана зависи от вида на сделката, отношенията на лицата, които са договаряли и се прави конкретно за всеки случай.
Знанието за увреждане се предполага само в случаи, в които третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Често тези сделки, с които длъжникът се опитва да спаси имуществото си, се сключват именно между близки лица, тъй като сделките нямат за цел третото лице да придобие имота, а по-скоро длъжника да не е собственик на имота. При такива действия успешната защита на кредитора е значително улеснена и ако имате качеството на кредитор следва да установите единствено връзката на длъжника с третото лице. Разрешаването на въпроса със задълженията не следва да бъде решавана емоционално и чрез намаляване на имуществото на длъжника. Съветваме Ви винаги първо да се консултирате със специалист, като дори и задълженията Ви да не могат да бъдат отречени (като погасени по давност например), то винаги е възможно да се направи опит въпросът да се уреди извънсъдебно. Повече за възможностите си, ако имате задължения, може да прочетете в нашата статия: Как може да решите проблема си без съд?
4. Срок и правни последици.
Искът по чл. 135 от ЗЗД се предявява срещу длъжника и лицето, което е придобило права, като срокът да се упражни правото е петгодишен и започва да тече от сключването на увреждащата сделка.
Правната последица от уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД е, че сделката се обявява за относително недействителна спрямо него и той може да насочи принудителното си изпълнение върху имуществото, което е предмет на тази сделка.
5. Защита при поредица от сделки.
Съществува възможност лицето, на което е прехвърлено имуществото, да го прехвърли на друго лице и т.н. В тази насока са разясненията на Тълкувателно решение № 2/2017г. от 09.07.2019 г. по т.д.№ 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат, защото в случая увреждаща е цялата поредица от сделки.
Макар и привидно ясна, уредната на Павловия иск е свързана с конкретна преценка на всички обстоятелства и възможността същите да бъдат доказани. Независимо дали имате качеството на кредитор или на длъжник е добре да се консултирате със специалист, за да може да упражните и защитите правата си по най-добрия начин. Кантората ни е специализирана в областта на облигационното право и ще се радваме да Ви съдействаме.
6. Последици от уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД
Правните последици от евентуално уважаване на „Павлов иск“ по чл.135 ЗЗД, са обявяване на относителна недействителност на атакуваната отчуждителна сделка, сключена между длъжника и неговите контрагенти. Т.е. относителната недействителност няма действие по отношение на всички правни субекти, а само между страните по спора, защото целта на този правен институт е осигуряване на длъжниково имущество, което да послужи за удовлетворяване на вземането на кредитора.Тук е важно да се отбележи и обстоятелството, че ако длъжникът е прехвърлил несеквестируем имот, практиката на ВКС приема, че след уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД несеквестируемостта отпада и кредиторът може да се удовлетвори принудително.
Статията е изготвена от
екипа на адвокатска кантора „Милованови” София
от адвокат Аня Ангелова
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.