Какво означава предсрочна изискуемост?
В случай на пропуснато плащане, банката има право да претендира целият оставащ размер на кредита. Длъжникът губи възможността да заплати задължението си напред във времето – както е била първоначалната уговорка. С други думи – банката може да иска плащане на оставащата главница по кредита, както и на възнаградителна лихва, но само до датата, на която обяви предсрочната изискуемост. Не се дължи възнаградителна лихва след момента на обявяване на предсрочната изискуемост.
Как се обявява предсрочна изискуемост?
Това става чрез писмо. Писмото може да се връчи по пощата или по куриер, честа практика е също да се връчва и от съдебен изпълнител. Това не означава, че сте осъдени окончателно – тук съдебният изпълнител изпълнява роля само на връчител.
Какви са последиците от обявяване на предсрочна изискуемост?
Банката се обръща към съда, за да събере вземането си принудително – чрез частен съдебен изпълнител. Реално, за делото пред съда длъжниците научават от съдебния изпълнител, обикновено като им се наложи запор. Съдебният изпълнител връчва покана за доброволно изпълнение, към която се прилага издадена заповед за изпълнение от съда. Силно препоръчително е да се явите пред съдебния изпълнител и да получите тази покана, от който момент текат срокове, за да се защитите.
Означава ли това, че съм осъден?
Не, издадената от съда заповед за изпълнение не означава, че окончателно длъжникът е осъден. От момента на връчване на заповедта, което става с поканата от съдебния изпълнител, длъжникът има едномесечен срок за да осъществи защитата си.
Как да се защитим?
Първото и най-основно защитно средство е подаването на възражение по чл.414 ГПК – с него длъжникът заявява пред съда, че не дължи вземането. Подробна обосновка не е необходима. Подаването на възражение обаче не спира банката от това да продължи да действа чрез съдебния изпълнител – запорите остават, а в повечето случаи, когато има ипотека, се пристъпва към публична продан.
Когато длъжникът е физическо лице - потребител, начинът да се спре съдебният изпълнител е да се подаде молба по чл.420 ГПК. С тази молба, съдът може да определи да не се действа по изпълнителното дело, докато не се разреши спорът между страните. Това е особено полезно, когато длъжникът е притиснат от публична продан.
Спиране е възможно, когато с молбата по чл.420, ал.2 ГПК се представят писмени доказателства, за това че:
- Вземането не се дължи.
- Вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
- Неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
За разлика от възражението по чл.414 ГПК, тази молба е нужно да се аргументира и подробно да се опишат фактите, които водят до горепосочените основания. Силно препоръчително е да се цитира съдебна практика по сходни казуси, тъй като към настоящия момент вече има натрупана такава, специално по отношение на кредити на потребители. На съдът трябва да стане ясно, че има повече от добро основание да спре изпълнението.
Най-често срещаната хипотеза е неправилното изчисляване на размера на вземането, съчетано с неравноправна клауза в договор.
Почти всички банки начисляват лихви, които не се дължат. Потребителите съответно ги заплащат в увеличен размер, тоест плаща се над дължимото. Банките обаче не отчитат това, при което в първия момент, в който потребителят се забави за вноска, начислява се и неустойка, която реално не се дължи, тъй като не е налице забава, заради надплатеното за предходен период.
Образно казано, получава се една верига от платени суми от потребителя, които според банката са недостатъчни, за което впоследствие банката начислява неустойка, която потребителя заплаща, а същата не се дължи. Математически, дори едно недължимо начисление от банката води до тази поредица, което обаче трябва да бъде обяснено подробно на съда.
Ако тези факти са налице и се представят на съда, подкрепени с убедителни писмени доказателства – например извлечение от банкова сметка, видно от което банката е удържала недължимо лихви, както и се представи съдебна практика, повече от вероятно е съдът да спре изпълнението.
Длъжникът – потребител има възможност, извън тези основания, да внесе обезпечение по специална сметка на съда в размер на 1/3 от претенцията на банката, за да се спре изпълнението.
Третата възможност за длъжника е да обжалва разпореждането на съда, с което се допуска незабавно изпълнение. Тук основанието може да бъде, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител – идентично на посоченото горе.
Как да постъпим?
Нашият съвет е да се обърнете към квалифициран адвокат с опит в банковото право. В случай, че не се защитите своевременно, дори делото да се спечели впоследствие, ако не се спре изпълнението и банката междувременно продаде имота, то това може да нанесе значителна вреда – често се продават жилища, в които кредитополучателите живеят.
Обикновено, когато след проучване на казуса се установи, че има основание да се води делото, съветът ни би бил да се подаде възражение по чл.414 ГПК, молба за спиране по чл.420 ГПК и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК.
Статията е изготвена от
адвокат Боян Лимберов
адвокатска кантора “Милованови”, София
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.