Полицейските органи могат да задържат за до 24 часа лице, когато са налице хипотезите в чл.72, ал.1 ЗМВР, като най-често срещаната е наличието на данни, че лицето е извършило престъпление.
За да се задържи едно лице е необходимо да има данни, че то е извършило престъпление или е причастно към него. Не е нужно да e установeно по несъмнен начин, че лицето е виновно, а само да може да се направи обосновано предположение за това. Присъствието на едно лице на мястото на престъплението не е достатъчно, за да бъде задържано. Необходимо е на задържания да се посочи ясно и точно за какво бива арестуван. Заповедта се издава, за да се ограничи възможността на задържания да се укрие, да избяга от наказателна отговорност или да извърши престъпление. Издаването на заповед, която не преследва тази цел или от която не може да се направи заключение, за какво се задържа едно лице, я прави незаконна. С отпадането на предпоставките на задържането, полицейският орган е длъжен незабавно да освободи задържаното лице. В никакъв случай не следва да се приеме, че полицейските органи могат да задържат всяко лице по свое усмотрение, предвид че това би довело до полицейски произвол.
Задържаното лице има право да обжалва законноста на задържането си. Съгласно чл.72, ал.4 ЗМВР, лицето има право незабавно да бъде изправено пред съд, а съдът незабавно трябва да реши дали задържането е законно.
Обжалването става чрез подаването на писмена жалба, в която трябва да се изложат основанията за липсата на законност на задържането. Жалбата се подава в районния съд по мястото на задържането. В случай, че задържаният няма достъп до адвокат или работното време на районния съд е изтекло, жалбата се подава чрез полицейският орган до районния съд. Жалбата се подава в три екземпляра, а върху екземпляра на задържания задължително се поставя входящ номер, съдържащ дата и час. Полицейският орган е длъжен незабавно да изпрати жалбата до дежурен съдия, който да се произнесе по законноста на задържането. Срокът за администриране на жалбата и разглеждането й от съдия е веднага, т.е. разумното време от 2 до 3 часа от подаване на жалбата, за които може да се подготви съдебно заседание.
Жалбата се разглежда по реда на АПК, тъй като заповедта за задържане е индивидуален административен акт, а самото задържане представлява принудителна административна мярка. Съдът се произнася незабавно по законноста на задържането в съдебното заседание. Решението на съда може да бъде обжалвано пред съответния административен съд.
Разглеждането на жалбата след изтичането на срока на задържането от 24 часа е недопустимо и нарушава правото на задържания законноста на задържането му да бъде разгледана в разумен срок. За такова нарушение се дължи обезщетение от страна на държавата на самостоятелно основание.
В случай, че съдът прецени, че няма основание лицето да бъде задържано, съдът отменя заповедта за задържане. Това прави задържането незаконно, което поражда правото на задържания да търси обезщетение за незаконно задържане.
За да се прецени дали конкретната заповед за задържане е законна, задължително трябва да се обърнете към адвокат. Предвид кратките срокове, в жалбата следва да се посочат конкретните пороци на заповедта, както и да се изложат допълнителни такива в съдебно заседание, ако не са посочени в самата жалба. Подчертаваме, че преди да се консултира с адвокат, задържаният по чл.72, ал.1,т.1 ЗМВР има право да не дава обяснения. От изключителна важност е на задържания да се осигури незабавно среща със защитник, който да прецени шансовете за успешно обжалване на задържането и какви са последващите необходими действия за неговата защита, с оглед възможността мярката му да бъде удължена от прокурор до 72 часа или евентуалната му защита като обвинаем.
Статията е изготвена от
екипа на адвокатска кантора "Милованови" София
от адвокат Боян Лимберов
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.